Утрешният ден, посветен на св. Димитър, е един от най-големите християнски празници.

Димитровден е изпълнен с много гадания за предстоящата зима и година: ако месечината е пълна - пълен ще бъде и кошерът с мед и ще се роят пчелите. Вечерта срещу празника, овчарите хвърляли в кошарата една тояга. Ако на сутринта овцете са лежали на нея, се смятало, че зимата ще е дълга, тежка и студена.

Предание разказва как св. Димитър заедно с брат си св. Георги запалил Света гора и светогорските манастири, затова ги хвърлили три години на морското дъно, а лелите им св. Петка и св. Неделя молили Господ и Богородица да го пуснат.

Друго българско народно предание представя двамата като братя близнаци. Приживе братята се разделили, тръгвайки по света в различни посоки. Георги му зарекъл, че ако види от стряха кръв да капе, то значи е умрял. След време Димитър видял една стряха да капе и тръгнал към Георгиевата страна на света. Там заварил ламя, която била изяла Георги. Притиснал Димитър ламята и тя му дала душата на Георги. После двамата яхнали конете и литнали към небесата. Там си раздели годината по братски - за свети Георги лятото, а за свети Димитър - зимата.

В народните представи дойде ли св. Димитър на коня си от брадата му започва да пада сняг, т.е идват зимата и студът. От Димитровден до Гергьовден и от Гергьовден до Димитровден - така групирали българите сезоните. Границата между годишните сезони имали селскостопански характер. 

В народния календар денят на Свети Димитър е свързан с поврат в годишното време и с началото на зимата.

Според народното поверие в полунощ срещу празника небето се отваря и след него се очаква първият сняг. Тази нощ е важна и за иманярите, които вярват, че щом небето се отвори, заровените иманета проблясват със слаб синкав пламък.

Ако вечерта срещу празника луната е пълна, радостни са пчеларите, защото ще се роят пчелите и ще се пълнят с мед кошерите, ако луната пък е празна, то и кошерите ще са празни.

Характерно е и обредното гадаене по първия гост стъпил в дома /полазник/. Добър и заможен ли е госта, здрава и плодовита ще е годината.

ЖИВОТНИТЕ НА ДИМИТРОВДЕН участват в прогнозите на дедите ни:

Вечерта срещу празника, овчарите хвърляли в кошарата една тояга. Ако на сутринта овцете са лежали на нея се смятало, че зимата ще е дълга, тежка и студена.

Ако на Димитровден добитъкът се връща от паша със сламки в уста, зимата ще бъде люта.

Ако овцете лежат поотделно – зимата ще е топла и с малко сняг.

Ако пък овцете на куп, това е сигурен знак, че ще е тежка и студена.

На Димитровден не се работи!

На Димитровден жените не трябва да подхващат никаква домакинска работа, за да не разсърдят мишките, които могат да проядат всичко, изработено през годината – не трябва да шият, да тъкат, да предат или плетат. Също така не се взема в ръка хурка или вретено.

И за мъжете има някои забрани през тези дни - да не загребат жито от хамбара, да не ронят дори едно зърно от събраната царевица. Те трябва да замажат с кал хамбара, праговете на къщата, ъглите и кошовете, вярвайки, че така замазват очите на мишките.