Системите за насочване на ракетите не използват GPS и изискват сложно програмиране

Почти 6-месечно разследване на Bellingcat достигна до програмистите, които насочват руските ракети в Украйна. Системите не използват GPS, защото по време на война сигналите могат да бъдат променени или заглушени и затова се изисква сложно програмиране на целия маршрут въз основа на визуално разпознаване.

За БНР Христо Грозев - изпълнителен директор на базираната в Нидерландия платформа и водещ разследващ по темата „Русия“ в Bellingcat сподели, че програмистите, засега 33-ма, са млади хора - мъже и жени, които освен гражданско образование като програмисти имат и допълнително военно образование - програмисти на ракетни системи. Звеното им е толкова засекретено, че дори военните експерти, с които от Bellingcat са общували в началото на войната, не са знаели къде то и кой работи там.

„Успяхме да докажем, че има директно участие при програмирането. Узнахме името на техния шеф и на неговия шеф, така че вертикалата на отговорността, по отношение на тези ракети, мислим, че в голяма степен е направен достъпна и за правораздаващите органи“.

Разследването е използвало подобни методи на това за опита за отравяне с Новичок на руския опозиционен лидер Алексей Навални.

„Беше основано основно на телефонни обаждания. Колкото и да са засекретени тези руски тайни служби и военни части, те продължават да използват незащитени телефонни линии, при които ние можем, чрез доста прозрачния и корумпиран руски пазар на данни, да придобиваме метаданните на разговорите - кой кога е звънял на кой номер. За да стигнеш до такъв анализ, първо трябва дълга и скучна работа, за да разбереш чии телефонни разговори да придобиеш. Около месец и половина от разследването ни отне да разберем къде най-вероятно са учили такива специалисти, за да можем да стигнем до някакъв кратък списък на хора, чиито телефони да потърсим“.

За да знаят как работи операционна система на ракетите, програмистите трябва да са завършили едно от две училища в Русия и това е било началото на разследването, изтъкна Грозев.

„Започнахме да търсим списъци на завършили такива институции. В Русия има много, много изтекли данни за автобиографии и кандидати за работа. Сред тези автобиографии намерихме стотици хора, които са завършили тези два института и някои от тях посочват като предишно място на работа ГВЦ - главен изчислителен център на Министерство на отбраната. Започнахме да търсим с какво се занимава този център и нямаше никаква публична информация. В крайна сметка взехме телефоните разговори на някой от шефовете на това ГВЦ, при което беше шок да открием, че много от нощните им позвънявания, когато те получават обаждания по средата на нощта, са съпоставими, корелират с часовете преди някои от най-жестоките атаки по Киев и други големи градове. Оттам нататък вече бе сравнително лесно да видим кои са другите с които са общували, а и кои са тези, с които са общували другите. Стигнахме до три групи, които специализират в различни типове ракети – вода-въздух, въздух-земя и земя-земя“.

Грозев е попитал един от руските инженери колко точни всъщност са ракетите „Калибър“ и „Искандер“

„Неговият отговор беше: „Разбирате, че не мога да ви дам отговор на този въпрос“, но анализът, който можем да проведем, показва че 3 хипотези имат някаква роля. Първо, ракетите, които по тяхна спецификация трябва да се отклоняват не повече от 5 до 7 м от крайната цел, дори и руски военни експерти казват, че всъщност отклонението е средно 30-50 метра. Още повече, че оптическото разпознаване по някой път разпознава подобна сграда отгоре, която не е тази. Тогава може да е и 150 м. Имаше подобен случай на 10 октомври - беше паднала върху Педагогическия синдикат в Киев, който има купол, който много прилича на купола на парламента… На тези хора и самият подход към работата им е доста немарлив. Ние виждаме как по време на програмиране на ракетите те имат много странични обаждания, занимават със странични дейности. Шефът е нумизмат и, по време на обстрела на Киев на 10 октомври, той е онлайн и се занимава с покупки на монети. Други бяха в сайтове за запознанства… Третото и последно е, че всъщност никой не ги наказва, има и стимулиране на тези граждански жертви“.

Средната възраст на програмистите на ракети е 28 години. Най-младите 4 сред тях са на 24, а най-възрастните - около 37-38 г. Почти всички са с „нормален“ мироглед според профилите им в социалните медии.

„За мен шокът беше, че именно такива хора, а не някакви потомствени военни, закърмени с идеология от малки, могат да станат това, което са станали. За мен това е типичен пример на баналността на злото - когато тези хора, работейки в обещана им анонимност, в топли кресла, дори и в много случаи от домовете си, изцяло попадат в една масова психоза, която в тяхната група оправдава действията им изцяло. Не трябва да си затваряме очите, че цялото руско общество попада в тази масова психоза“.

Когато журналистите се свързали с програмистите, един от тях е поискал „конкретни въпроси“ за бомбардировките, но отказал да отговаря на тях „по очевидни причини“.

„Телефонните обаждания показаха, че веднага след това общуване с мен, той докладва за разговора на съответния офицер от ФСБ, който отговаря за тях. Всички други, с които се свързахме, вече бяха предупредени и бяха подготвили съответните легенди - една каза, че продава цветя, друг - че е водопроводчик….“.

Какъв е смисълът на една такава публикация, в която се разкриват имена и лица

„Това е война, в която те участват доброволно. Ако бяха на фронта, нямаше да бъдат анонимни. Това че работят от удобни кресла не променя този факт. За мен, един от ефектите от такова разкриване е, че прави много по-трудно наемането на нови такива хора, тъй като, ако те знаят че няма да бъдат анонимни, може би няма да се съгласят на тази работа, свързана с толкова кръвопролитие“.

Гроздев се надява разкритите да попаднат в санкционен списък. След разкритията е имало почти седмица пауза в бомбардировките, отчете той.