Заради нехайството на правителството на Бойко Борисов хиляди наши сънародници във Великобритания са заплашени от депортация.

На 31 октомври 2019 г. Великобритания ще напусне Европейския съюз. Невъзможно е да се предвиди какъв ще бъде ефектът от тази радикална стъпка. Едно обаче е сигурно - последиците за бъдещето на Стария континент и гражданите му ще бъдат огромни. Европейската общност няма да бъде същата, пише Людмил Илиев във вестник СЕГА.

На всеки е ясно, че нещо толкова мащабно не може да остане извън фокуса на външната политика на всяка европейска страна. Това се отнася и за България, най-малкото заради огромния брой наши сънародници в островната държава, много от които са уплашени от неяснотата, обвиваща непосредственото им бъдеще. На думи българското правителство тотално се мобилизира в защита на техните права. Месец преди Брекзит обаче става ясно, че мерките са половинчати, а стратегическият подход към проблема - изначално сбъркан.

Наскоро българският евродепутат Илхан Кючюк сподели недоумението си, че София не се възползва от своята изключително благоприятна позиция през 2018 г., когато оглавяваше ЕС, за да уреди двустранно с Лондон възникващите около Брекзит проблеми. „Имаше уникална възможност по време на българското европредседателство да поставим въпроса за отношенията между България и Обединеното кралство. За съжаление, това не се случи, защото възприехме подхода въпросът за Брекзит да бъде оставен в ръцете на главния преговарящ на ЕС Мишел Барние”, разказа Кючюк.

По думите му подобен подход може да бъде удачен при вариант, в който Великобритания напусне съюза със споразумение. Но не и в обратния случай - ако имаме Брекзит без сделка, което е по-вероятното развитие. Тогава всяка еврочленка ще трябва да разчита на собствените си дипломати, ако иска да защити интересите си в британската бъркотия. „Ако останем само на старата плоскост - ЕС да определи отношенията с Обединеното кралство, ние определено няма да бъдем на печелившата страна”, предупреди Кючюк.

Правителството на Бойко Борисов обаче е твърде заето да маневрира около заливащите го отвсякъде скандали,

за да подхване собствена мащабна дипломатическа операция. От външното ни министерство коментираха въпроса пред в. „Сега” в класически бюрократичен стил. „Да, обсъждана е възможността да бъдат сключени двустранни споразумения между България и Великобритания. Във връзка с гарантирането на правата на българските граждани в контекста на Брекзит на 30 януари 2019 г. българското правителство прие национални планове за действие в случай на оттегляне на Обединеното кралство със споразумение и без споразумение. Те включват конкретни законодателни промени и предвиждат сключването на нови двустранни или многостранни споразумения, свързани с правото на пребиваване, сферите на социалното и здравното осигуряване, образованието и др.”

Както се казва, спете спокойно, деца! МВнР будува и бди!

Българските граждани на Острова обаче са всичко друго, но не и спокойни. Хората са обхванати от нарастващо напрежение, доближаващо паника, заради обърканата и непрекъснато променяща се ситуация във Великобритания. Българите искат да знаят дали ще могат да продължат да живеят и работят там, където са се установили, и дали няма да бъдат безмилостно изгонени. Защото точно това може да им се случи, ако не съумеят да прескочат бариерата, която властите в Лондон издигат пред тях.

Административно нещата изглеждат по следния начин. Действащото британско законодателство позволява на гражданите на ЕС (вкл. българите) да запазят и занапред своите права, като кандидатстват за т.нар. статут на уседналост (settled status). Такъв няма да се изисква единствено от онези, които притежават двойно гражданство. При Брекзит със сделка срокът за подаване на молба е 30 юни 2021 г., а в случай че Лондон и Брюксел не се разберат - до 31 декември 2020 г. Статут ще могат да получат гражданите на ЕС, които са пребивавали поне 5 години на британска територия. Ако не са изкарали толкова, могат да кандидатстват за т.нар. временен статут на уседналост (pre-settled status), който ще могат да променят след 5-годишен престой. Цялата процедура е безплатна и се извършва по електронен път чрез специално мобилно приложение, създадено от британските власти.

Българите се оправяли добре, хвали се родното външно министерство

Досега заявления за статут били подали 70 600 наши сънародници и отхвърлените искания били едва 20. „В процентно изражение спрямо общия брой на диаспората българските граждани са на първо място от държавите - членки на ЕС, които са се пререгистрирали - т.е. 61 на сто от българите в кралството са подновили статута си”, доволно отчитат чиновниците в МВнР. Въз основа на какво са решили, че тези проценти са плод на тяхната активност, не се разбра. Като свой личен принос от ведомството сочат провеждани срещи с граждани, на които била разяснявана процедурата, както и разпространяването на информация чрез брошури, базирани в Лондон български медии и онлайн рубриката на министерството, посветена на Брекзит.

В тази розова картина обаче започват внезапно да тъмнеят петна,

ако някой се поинтересува от мнението на българите във Великобритания, както направи в. „Сега”. От тях могат да се научат интересни, макар и доста нерадостни подробности. Първо, въобще не е ясно каква е числеността на нашата диаспора. Данните варират между 100 000 и 300 000, а това означава, че не е сигурно и какъв е същинският дял на подалите молби за статут. Второ, много от нашите сънародници не разполагат нито с езиковите, нито с техническите умения, за да се справят с процедурата. Изпълнението й изисква определено ниво на владеене на езика, както и да ползваш поне електронна поща, каквито способности мнозина не притежават. Трето, самото мобилно приложение е често неизползваемо - на много видове смартфони изобщо не работи, не е съвместимо с продукти на Apple, а нерядко и с операционната система Android, въпреки че британските власти твърдят обратното. Четвърто, немалко българи са самоосигуряващи се. Това означава, че местните данъчни не могат да им направят автоматична проверка и затова нашенците трябва саморъчно да сканират и подават банкови извлечения за периода на престоя си понякога за години назад.

Такива препятствия изникват постоянно в страна, която гледа на всеки гражданин на ЕС, особено от Източна Европа, като на потенциален проблем,

от който е по-добре бързо да се отървеш. „За много от нас усещането е, че Брекзит вече се е състоял”, разказва пред в. „Сега” Мария Спирова - български журналист и общественик, живеещ в Лондон. По думите й много наши сънародници, особено в провинцията, преминават през сериозна дискриминация, тъй като от всички посоки им искат свидетелство, че разполагат със статута, макар че законът все още не им налага да го доказват. За това настояват работодатели, банки, агенции за недвижими имоти. Хора губят работата си, отказва им се жилище под наем или откриване на банкова сметка, при това абсолютно необосновано, просто защото още нямат документ от британското правителство.

В такава враждебна среда, изправени пред наглед проста, но всъщност тежка процедура, българските граждани нормално очакват помощ от своята държава.

Това, което нашите дипломати им предоставят, обаче се оказва съвсем недостатъчно. Отворените лекции, които посолството в Лондон организира, парадоксално привличат предимно образовани и информирани хора, които нямат нужда от напътствия, а просто получават доза увереност от нашите дипломати, че са кандидатствали както трябва. Лишени от информация остават истински уязвимите - необразованите и неинтегрираните. „Когато отидат на тази лекция, което рядко се случва, и някой започне да им обяснява за техните профили, в които трябва да влязат и да попълнят какво ли не, общо взето, освен да ги паникьосат допълнително, не правят кой знае какво друго”, посочва Спирова.

Фрапиращото е, че нашите власти не се справят и с една от основните си функции - да издават паспорти с чип, каквито са необходими, за да стартира процедурата по придобиване на статут. „Да си извадите паспорт от консулската служба в Лондон е фундаментално обречена задача. Повечето хора в Лондон знаят, че се чака с месеци и накрая пак не минаваш. Накрая просто пътуваш до България, за да си изкараш паспорт, но пътуването е изумително скъпо и не може да се вдигнат цели семейства към страната”, споделя Спирова. И препоръчва поне временно да се увеличи рязко съставът на консулството.

Отговорът на МВнР - консулската служба в Лондон се разширявала с двама служители, а в Шотландия и Северна Ирландия евентуално щяло да открие изнесени офиси. „Консулската ни служба обслужва гражданите бързо и ефективно, като времето за чакане в повечето дни е няколко минути и няма опашки”, твърдят чиновниците. Е, „обслужваните” граждани, изглежда, не мислят така.

Каквото и да предложат българите във Великобритания, за да подобрят положението, се посреща с тъпо мълчание от родните институции. Нишан Джингозян - български гражданин, активно помагащ на сънародниците ни в Лондон, предлага да започне разяснителна кампания за Брекзит в медиите в България. Странната на пръв поглед идея е всъщност съвсем логична. Просто най-уязвимите в българската общност не владеят английски език и се информират преди всичко от новинарските източници у нас. Затова какво пречи родните институции да пуснат информационни клипове в новинарските емисии по въпроса?

Джингозян, както и мнозина други, настоява още и бъде открита денонощна гореща линия към посолството в британската столица. Подобна идея едва ли трябва да се аргументира. Такава отдавна задействаха съседите ни румънци в своето посолство. И не само това. „Румънците си назначиха хора, които месеци наред информират своите граждани, като разиграват сценарии при различни варианти. Гражданите на Румъния знаят в болшинството си какво следва при различните варианти. И всеки може да планира бъдещето си”, свидетелства Илхан Кючюк.

От МВнР обаче твърдо са убедени, че всякакви допълнителни мерки са ненужни

„Според екипа на посолството гражданите не изпитват особени затруднения с кандидатстването”, заявиха пред в. „Сега” от ведомството.

Отгоре на всичко българските власти не търсят сътрудничество с нашите граждански организации във Великобритания, които доброволно се опитват да помогнат на по-слабо подготвените за катаклизмите около Брекзит наши сънародници. А такива сдружения има немалко - the3million, Work Rights Centre, Bulgarians in London, Български център за социална интеграция и култура. Доброволците са налице, но със собствени сили не могат да излязат извън Лондон. А именно в британската провинция са съсредоточени безброй български надничари и сезонни работници, които най-трудно ще се оправят с възникващите препятствия. Логично изглежда, че ефективната подготовка за Брекзит изисква българската държава и гражданските организации да обединят усилията си. Такова желание сред родните институции обаче не се забелязва.

Направо е плашещо какво може да се случи, ако увереността на външното ни министерство, че си е свършило работата, се окаже необоснована. Ако се стигне до най-лошия сценарий, в близкото бъдеще можем да очакваме вълна от имигранти към България, само че не от юг, както досега, а от запад. При това наши сънародници, прогонени от формално приятелско на страната ни правителство. „Не знам дали българската държава има капацитета внезапно да абсорбира хора, буквално изскубнати от всичко, което са създавали години наред, и изхвърлени обратно в България, вероятно в много тежко финансово състояние и в шок от случилото се”, опасява се Мария Спирова.

Налице е възел от проблеми - политически, дипломатически, административни и битови, който българската държава отдавна трябваше да се е захванала да разплете. Подобно усилие обаче изисква всеобхватна и дългосрочна стратегия, каквато родните управленци нямат. И за тяхното нехайство и безразличие може да платят безброй невинни наши сънародници, отговорни единствено за това, че се опитват да си изградят живот в друга държава.