Заради безхаберието си четворната коалиция ще изгуби парламента

Помните ли парламентите еднодневки от миналата година? И двата изтраяха по около месец, преди да се разпуснат. В тях участваха сравнително нови за политическия живот формации – ИТН, ДБ и ИБГНИ. Те дойдоха със заявки за дълбоки реформи, ала си останаха само с политиканстване. Едно от извиненията за провала им беше, че „партиите на статуквото” – ГЕРБ, ДПС и БСП, оставаха твърде силни. Добре, да речем, че това беше достатъчно правдоподобно извинение – за онзи момент, пише Людмил Илиев във вестник СЕГА.

Сега вече не е. С пренареждането на политическата сцена, последвало изборите през ноември 2021 г., парламентът се сдоби с ясно обособено управляващо мнозинство. В него влязоха 134 депутати от ПП, БСП, ИТН и ДБ – не съвсем внушителна бройка, но достатъчна, за да може новата четворна коалиция да поддържа контрол върху Народното събрание. Само количество обаче не беше достатъчно. Трябваше и добра координация между управляващите формации, постоянен диалог и отчитане на твърде различните им идеологии и ценности. Накратко казано – трябваше истинска коалиционна култура, за която политиците у нас много обичат да говорят, ала малцина са склонни да я практикуват. Вече изглежда, че и самите управляващи влизат по-скоро в последната категория.

Само последните няколко седмици дадоха обилни доказателства в тази посока. Първо дойде безобразието, разиграло се около неуспешния избор на управител на БНБ. Процедурата трябваше да стане повод за един широк дебат за бъдещето на националните финанси. А вместо това страната беше принудена да наблюдава един противен театър, в който ПП и ИТН се надлъгваха коя от тях да прилапа поста, а с него и огромната власт, произтичаща от контрола върху централната банка.

От боричкането им не произтече нищо и начело на БНБ остана досегашният управител Димитър Радев, навремето избран с гласовете на ГЕРБ и ДПС. Е, видя се, че отношенията в четворката са обтегнати като корабни въжета; че участниците в нея трудно се понасят едни други; че са склонни да си правят мръсни номера.

А опозицията получи повод да триумфира, макар че дори не беше взела кой знае какво участие в битката – управляващите сами свършиха нейната работа.

Същото се случи и при паралелно развиващия се казус с огромните задължения на държавата към пътностроителните фирми. Така и не се разбра кой е крив, кой е прав. Самият случай беше пълен кошмар от юридическа гледна точка, с увиснали върху него плащания за повече от един милиард лева. А управляващите го направиха и политически проблем, като го замесиха в схватката за БНБ. И тук, както стана с избора на гуверньора, отново решение не беше постигнато; отново казусът беше отложен във времето; отново опозицията беше удовлетворена, че четворката сама си стъжни живота.

Политическите последици от бъркотиите, в които управляващите се въвличат, вече започват да проличават. Публичното недоверие към тях рязко нарасна; отслабват надеждите на гражданите, че властта може да разреши проблемите на страната; бившите управляващи от ГЕРБ-СДС редовно се появяват в социологическите сондажи като първа политическа сила. И нещо повече – безредието, което цари сред управляващите, ги заплашва да изгубят контрола над парламента.

Герберите надушват, че нещата вървят в тази посока. За това подсказва нарастващото самочувствие, с което се обръщат към управляващите, за да им заявят, че се нуждаят от опозицията, ако искат да постигнат каквото и да било. Работата е там, че това е вярно. Както по отношение на БНБ, така и на дълговете за пътно строителство четворката се разцепи. И изведнъж гласовете на по-малобройната опозиция рязко увеличиха тежестта си. Неслучайно преди гласуването за гуверньор журналистите и анализаторите следяха под лупа изявленията на ГЕРБ-СДС, ДПС и „Възраждане”. От тях зависеше накъде ще се наклонят везните. Опозицията го знаеше и използваше това, за да засили и без това страшното напрежение сред управляващите.

Затова сега депутатите на Бойко Борисов потриват ръце в очакване на следващия казус, който ще разцепи четворната коалиция. Защото тогава отново ще могат да демонстрират нарасналата си сила. Както и да посочат управляващите и да ги подиграят пред българите: „Вижте ги, за нищо не стават.”

Най-неприятното е, че формациите в четворката сами ще подарят на герберите тази сила. Ето, хората на Слави Трифонов, гневни заради загубата на играта за БНБ, поискаха да се установи парламентарен надзор над големите министерски харчове – като имаха предвид ведомствата, контролирани от ПП. И даже допуснаха, че комисията, упражняваща този надзор, трябва да се оглави от депутат от опозицията. Нали си представяте под каква преса ще се озоват част от министрите, ако подобен инструмент попадне в ръцете на ГЕРБ-СДС, ДПС или „Възраждане”?

И нещо друго, което още повече усложнява положението на управляващите. Наскоро те изпълниха първия си сериозен предизборен ангажимент – да закрият специализираните съд и прокуратура. Това обаче беше само първата и най-лесна стъпка в поредицата от реформи, които обещаха да направят. Най-тежката предстои – това е конституционната промяна. Тук опозиционните формации ще бъдат необходими, за да се събере необходимото 2/3 мнозинство в парламента.

Затова съпредседателят на ДБ Христо Иванов наскоро предложи на политическите си противници – политиците от двата лагера да се откажат от взаимните обвинения и да се обединят за продължаване на реформите. Герберите обаче, заредени с пораснало самочувствие, реагираха в стил „Извини се, бе!” – поискаха първо да бъдат публично оправдани за всички нападки и обвинения, а след това да говорят за единодействие. Е, има ли някакво съмнение, че когато дойде време за тези реформи (ако въобще се стигне до това), хората на Бойко Борисов ще използват повода, за да оказват политически натиск?

Но от опозицията, така или иначе, не можем да очакваме прояви на алтруизъм и на национална отговорност. Тя иска да надмогне над своите противници – и толкова. Смайваща е обаче лекотата, с която управляващите сдават контрола си върху Народното събрание. Да разполагаш с мнозинство и да не можеш да го задействаш така, че да работи ефективно – това е пример за политическо безхаберие.

А нещата няма да стават по-лесни за управляващите. Тепърва ще има много други поводи за разпри: дали да се изпрати оръжие в Украйна; да бъде ли изгонен руският посланик в София; как да се разреши спорът със Северна Македония; какво да се прави по набъбващите вътрешни скандали за управлението на горите, за съдбата на машинното гласуване и т.н. Приказките, които идват от мандатоносителя ПП, че ще се създаде „работещ механизъм за вземане на решения” в коалицията, звучат съвсем несериозно. Че нали и сега има коалиционен съвет? А отделно от него и експертни съвети (цели 18 броя според коалиционното споразумение). Доколкото е известно, тези органи се събират редовно, за да обсъждат политическите и практическите въпроси на управлението. Пък резултатът от работата им е направо плачевен.

Засега четворката не показва, че има волята и силите, за да преодолее хаоса в редиците си и партийния егоизъм. Случаи като успешното разпускане на спецправосъдието, са по-скоро изключението, отколкото правилото в работата на коалицията. Опозицията определено показва по-добра съгласуваност в действията си, защото знае какво иска – провала на управляващите. А последните сами усърдно се трудят, за да й помогнат.