Използвайки благовидния предлог за защита на авторското право, управляващите си осигуряват възможност да контролират какво и кога гледа всеки български гражданин.

Правителството предлага специална комисия в Министерството на културата да има право да извършва дистанционен мониторинг и контрол на съдържанието, което доставят кабелните, сателитните и всички други платформени тв оператори до домовете на абонатите си. Целта е да се установяват кражби и нерегламентирано разпространение на телевизионно съдържание, пише Александър Колев във в. Сега. 

Това ще стане факт, ако бъдат приети поправките в Закона за авторското право и сродните му права. С тях се дава възможност на държавата да използва автоматизирани средства за контрол, включващи специални уреди и компютърни програми, с които на практика да проникне във всеки телевизор. Тези средства за контрол “ще са одобрени със заповед на министъра на културата уреди и/или компютърни програми, които автоматично констатират използването на закриляни от закона обекти в присъствие или отсъствие на контролен орган и в присъствие или отсъствие на проверяваното лице“. Изрично е отбелязано, че дистанционният контрол ще се прилага, "без да се изисква съгласие на трети лица за това". Въвеждането на дистанционния контрол щяло да позволи на контролния орган, в който ще работят 6-има души, ефективно да си върши работата, без да се налагат проверки на място.

Авторите на промените обясняват, че "понастоящем в България около 80% от домакинствата са абонати на платена телевизионна услуга и получават сигнал чрез посредници – т.нар. платформени оператори (кабелни и сателитни оператори, както и доставчици на IP базирани технологични решения)". Според тях "в последните години се наблюдава устойчива тенденция към масово нерегламентирано използване на телевизионно съдържание, което се отразява върху формирането на цените за краен потребител и затруднява функционирането на пазарите в условията на лоялна конкуренция". Натискът върху цените изострял силно взаимоотношенията между създателите и разпространителите на телевизионни програми, свивал маржовете на печалба и се отразявал негативно върху възможностите на пазарните играчи да уреждат и изплащат справедливи възнаграждения на носителите на авторски и сродни права, договаряни и събирани на колективна основа. Точно това налагало и "въвеждането на технологични решения за дистанционен мониторинг на съдържанието, доставяно от платформените оператори до домовете на техните абонати".

Законопроектът предвижда и нови, по-лесни правила за връчване на юридически лица на актове за административни нарушения и наказателните постановления. Срещу тях се обявяват много от операторите, които биха били засегнати от по-лесната за администрацията процедура. Тя предвижда поставяне на съобщение на таблото за обявления и на интернет страницата на Министерството на културата, ако едно лице не може да бъде намерено по друг начин. Там то ще стои 14 дни и ако съответното лице не се яви, ще се счита за връчено. 

Авторите на промените аргументират тези крайни решения с факта, че голям брой административно-наказателни производства биват спирани поради невъзможност съставеният акт да бъде връчен и впоследствие се прекратяват по давност. През 2015 г. невръчени са останали 56 акта за установяване на нарушения по ЗАПСП, през 2016 г. техният брой е 115, а през 2017 г. – 101.