Целта е да има повече дарители

Финансови стимули и по-обстойни изследвания при кръводаряване предвижда нов законопроект в Народното събрание. Целта е да има повече дарители, по-добра система за контрол и наблюдение, както и да се намали търговията с кръв, информира NOVA

Предвижда се човек, който дарява кръв, да получава тонизиращи храни и напитки в размер на 15 лв., а не както досега – 8 лв., около 50% от дневната надница на средната заплата, което към момента означава около 40 лева, както и възстановяване на транспортни разходи в размер на 35 лв., които трябва да бъдат доказани с документ. Депутатите предлагат при спешни случаи на кръводарителите да се плащат между 120 и 150 лв. за литър кръв.

„Всички се фокусираха върху парите, а никой не погледна другите много ценни неща, които се правят с този законопроект. Едното е, че от 10 години насам не е актуализиран Законът за кръвта. Имаме много неща, които изостават от развитието и на науката, и от социалното развитие”, коментира д-р Александър Симидчиев.

В законопроекта са предвидени и средства за кампании по кръводаряване. „Продължавам да мисля, че не финансирането на индивида ще бъде неговата мотивация да дари кръв”, посочи още Симидчиев.

„Няма да се плаща за даряване на кръв, когато се възстановяват разходи за пътуване или когато се предоставя ваучер, който е свързан с обстоятелството, че кръводарителят не е бил на работа във въпросния ден, както и предоставянето на подкрепителни храни и напитки. Това не е заплащане срещу кръводаряване и се допуска и от препоръката на Съвета на Европа за етично кръводаряване, в която се казва, че кръводаряването се счита за доброволно и в случаите, когато се възстановяват разходи”, разясни адвокатът по медицинско право Мария Шаркова.

„Бихме ги нарушили, ако се въведе директно плащане. От тази гледна точка заплащането за спешно кръводаряване би могло да влезе в противоречие с тази препоръка. Има и директива на ЕС, която също регламентира кръводаряването. Според нея трябва да се поощрява безвъзмездното кръводаряване, така че от тази гледна точка предложенията не влизат по никакъв начин в противоречия с директивата”, уточни тя.

Като краен ефект, вносителите се надяват да се пресече порочната търговия с кръв. „Когато се структурира този процес, когато се дадат и много повече места, където да се контролира този процес, всъщност се намаляват възможностите за отклоняване или за неправомерни действия”, каза Александър Симидчиев.

По думите му създаването на закон не може автоматично да предотврати възможността за нерегламентирани практики. „Когато обаче се създадат много по-ясни правила, вероятността да има такива намалява драстично”, коментира той.

Един от проблемите, който изпитват пък не малко общини у нас е липсата на центрове за кръводаряване. В Дупница например функционира един център, но в него работи една единствена жена, която се пенсионира и затова от 1 юни вероятно градът ще остане без кръвен център. Това би наложило желаещите да дарят кръв да пътуват до Кюстендил. В сградата на Общината в Дупница днес доброволци организират акция по кръводаряване.