Ако управници упорито отказват да изпълняват мерки за чистотата на въздуха и по този начин нарушават правото на Европейския съюз (ЕС), то те могат да бъдат и арестувани, стига това да е крайна мярка и тя да е законодателно уредена.

Това е постановил Съдът на ЕС в Люксембург по заведено дело от екоорганизацията Deutsche Umwelthilfe срещу провинция Бавария, съобщи Lex.bg.

До него се е стигнало, след като властите в Бавария от 7 години отказват да изменят плана за подобряване на качеството на въздуха в провинцията, въпреки че три пъти са осъдени да го направят, включително и да ограничат движението на дизелови автомобили. През 2017 г. Бавария била осъдена и на 4000 евро глоба, която тя платила, но пак не изпълнила мерките.

Затова от Deutsche Umwelthilfe подали нова жалба с искане за налагане на още една глоба, но и за арест министъра на околната среда и защитата на потребителите, а евентуално и на министър-председателя.

Искането първо е отхвърлено, но Върховният административен съд на Бавария потвърдил новата глоба и решил да отправи питане до Съда в Люксембург за евентуално задържане на управляващите като принудителна мярка.

Съдът в Германия е констатирал, че глобите за провинция Бавария не са в състояние да доведат до изпълнение на съдебните решения, защото не водят до никаква имуществена загуба, тъй като се осчетоводяват като приходи. В същото време обаче, вътрешното право на Германия изключва като мярка задържането под стража в подобни случаи.

От СЕС е поискано да установи дали правото на ефективни правни средства за защита, гарантирани от Хартата на основните права на ЕС, позволява или дори задължава държавите да приемат такава мярка.

От Съда на ЕС обявиха днес, че за пръв път се произнасят по подобен казус. В решението се казва, че принудителната мярка може да бъде постановена, ако тя е ясно регламентирана във вътрешното право, не води до произвол и е спазен принципът на пропорционалност.

Съдът изрично посочва, че държавите членки са длъжни да гарантират зачитането на правото на ефективна съдебна защита и особено в областта на околната среда.

„Посоченото право е още по-важно, тъй като неприемането на изискваните в Директива 2008/50 мерки би могло да изложи на опасност здравето на хората. Национално законодателство, водещо до положение, при което решението на дадена юрисдикция е неефективно, обаче пренебрегва същността на това право и го лишава от ефективност“, посочва СЕС и добавя, че всяка страна е длъжна да тълкува така националното си право, че то да съответства на европейското. В противен случай, страните членки са длъжни да не прилагат националните си разпоредби, които противоречат на правото на ЕС с директен ефект.

В решението на СЕС обаче е уточнено, че не трябва да се нарушава и правото на свобода, поради което е нужно основните права да бъдат претеглени, съгласно Хартата на ЕС. В този смисъл съдът постановява, че тъй като задържането е крайна мярка, водеща до лишаване от свобода, тя може да се налага само ако не съществува друга по-малко ограничителна мярка (например по-високи глоби, налагани многократно през кратък период, които не постъпват в бюджета, от който се плащат).

„Само ако се стигне до извода, че извършеното ограничаване на правото на свобода поради постановяването на принудителна мярка задържане, е в съответствие с тези условия, правото на Съюза не само би допуснало, а би изискало прилагането на такава мярка, с уточнението обаче, че неспазването на Директива 2008/50 може освен това да бъде установено от Съда в рамките на производство по иск за установяване на неизпълнение на задължения или да доведе до ангажирането на отговорността на държавата за настъпилата от това вреда“, посочват в заключение от съда в Люксембург.