Шпицкомандите на властта

Текстът е препубликуван от Калин Янакиев в портал "Култура".

Искам да инсталирам скандалните сцени пред "София Тех парк" от сряда като своеобразен "стопкадър" на достигнатото през тази седмица абсолютно морално дъно от страна на управляващата партия. И още - като своеобразен "стопкадър", доказал по неопровержим начин, че ние действително сме на 111-о място по свобода и обективност на медиите.

Мисля също, че би било лицемерна интелектуална поза да "заскобявам" емоциите си от видяното и буквално залялото мрежата и електронните медии. Мнозина го пуснаха по три, четири, пет пъти на Фейсбук страниците си и аз мисля, че постъпиха правилно. Защото ние наистина видяхме въпросните сцени "на живо" и не бива да оставяме никой да ни убеди, че те са били по-различни и че впоследствие картината е била "изопачена".

А какво видяхме?

Видяхме за първи път от 1989 г. насам управляваща партия, която е създала истински "шпицкоманди". В буквалния смисъл на тази дума. Като онези, за които сме чели, че е имала НСДАП в Хитлерова Германия. Да, ние знаехме, че определени партии от националистичния спектър ("Атака", ВМРО) от време на време "ползват" младежки групи с фашизоидни наклонности; виждахме ги - през незабравената от нас 2013 г. - пред обкръжената от протестиращи централа на Волен-Сидеровата партия на ул. "Раковски" в столицата.

Бяхме осведомени за ad hoc мобилизации на определени футболни "агитки". Не бяхме виждали обаче същински "шпицкоманди" на голяма, на общонационална партия, осигуряваща с тях комфорта на властта си. Изведнъж ни бе показано, че клиентелната мрежа на тази партия вече е изградила стройна йерархична структура, включваща и "силови" и дори паравоенни формирования.

Най-висшите ѝ представители - накупили от нея бизнеси, закриляни от местна партийна администрация - изпратиха в София хората си от "средния ешелон" (пред тях именно говори премиерът). Този "среден ешелон" бе охраняван около "Тех парка" от подчинените им от "низшия ешелон" (с баджове на вратовете и "диагоналки" през рамо, които никоя от казионните медии не ни показа) и на които най-накрай - срещу журналистите от няколкото независими медии и двадесетината протестиращи -

страстно помагаха мобилизирани партийни "батки" с шапки с козирки наобратно и черни маски,

захлупили лицата им съвсем не по санитарни съображения.

Видяхме как тези партийни "шпицкоманди" (именно цели команди, а не "неколцина платени провокатори" или даже - един-единствен "агресивен младеж", който "не бил от ГЕРБ", както ни съобщиха) бутат журналисти, отнемат им телефоните, хвърлят ги, блъскат струпалите се наоколо, умишлено се заяждат и удрят малобройните протестиращи под неприкритото "ръководство" на партийни ПР-и.

Видяхме и чухме как една от най-потърпевшите от партийната ревност на "шпицкомандите" - журналистката от "Свободна Европа" Полина Паунова - двукратно се оплаква на официален партиен охранител (афиширащ се с партийна карта) от техните действия и в отговор чува: "Ела тука, бе боклук!", последвано от "не ти е мястото тука, айде". Докато откъм сцената в "Тех парка" чувахме пък гласа на премиера да казва, че "Тези, които ми правят профила, знаят, че съм добър човек, и затова аз съм най-проверяваният политик в България", виждахме как двама от същите "команди" отвеждат човек зад храстите в дъното на кадъра,

повалят го на земята и напътствани от облечен в бяло бабаит с лепенка на ГЕРБ на ръкава, започват да го удрят.

Повтарям, всичко това ние видяхме, видяхме го "на живо", а до вечерта го видяха публикувано в мрежата стотици и хиляди хора. В страна дори едва на над деветдесетото място по свобода и независимост на медиите тези сцени, убеден съм, трябваше още до вечерта да генерират невероятен политически скандал.

Само че вместо това вечерта чухме (от повечето "големи" телевизии), а на следващата сутрин прочетохме (в "масовите" вестници), че "преди началото на националната конференция на управляващите и след нея" било имало "известни сблъсъци между (забележете) протестиращите и активисти на ГЕРБ", че - както казах - (един) "агресивен младеж" бил изхвърлил телефона на журналистка, но - видите ли (всъщност, такова нещо никой именно не "видя") нападнал и ПР-ката на земеделския министър на ГЕРБ.

И сетне с тежко подчертана емфаза, че "партията на управляващите заявила, че въпросните младежи нямат нищо общо с нея", че са дори "шепа платени (разбира се от Васил Божков) провокатори". Толкоз. Скандал нямаше.

И до момента, в който пиша този текст, няма. Както от седмици няма дори опит за проверка на сигналите (подкрепени със снимки), че на ключови места на протеста присъстват

облечени като полицаи, но без служебни номера и със странни емблеми, загадъчни "охранители" -

нелегални "преторианци", родни "казаци" по Путинов образец.

Знаете ли какво си помислих след шока от видените сцени? Ние, българите, очевидно сме изключително самообладан (или може би слабо чувствителен и безстрастен) народ. От един месец насам (най-вече в столицата) тече протест срещу настоящото правителство и главния прокурор на републиката. Искат се техните оставки. Искат се със скандиране и с около едночасови шествия във вечерните часове. Искат се - както отбелязах и в предишните си текстове - с развенчаващо остроумни плакати, с инсталации, хепънинги и хиляди постове във Фейсбук.

И въпреки тази форма казионните медии ден след ден ни плашат с "възможното ескалиране на протестите", заливат ни с най-малоумни конспиративни теории за "организирани провокатори" и тем подобни. С извинение за израза - оревават орталъка за две блокирани от десетина палатки столични кръстовища, за две-три хилядно множество, събиращо се, повтарям, за час-два пред МС, сред което групи младежи играят волейбол (лично аз въобще не одобрявам тази твърде подчертано миролюбива лежерност).

А знаете ли, уважаеми, какво би се случило, ако сцени, подобни на тези пред "София Тех парк" се бяха разиграли и бяха видени от гражданското общество например в Гърция, Франция или друга някоя (напълно "бяла") средиземноморска държава?

Ако подобни "шпицкоманди", организирани от партията на власт, бяха представили подобен "спектакъл" в Париж или Атина?

Ще ви кажа: още същата вечер тълпи възмутени граждани щяха да изпотрошат всички клубове на въпросната управляваща партия, щеше да има преобърнати коли, щурм на обществени сгради. И правителството щеше да рухне с невъобразим грохот.

Ако ли пък сцените се бяха разиграли в по-студена, северна европейска страна (да речем в Германия или Холандия) то и без "средиземноморската" ексцесивност, правителството на партията, отговорна за тях, още същата вечер с огромен конфуз би подало оставка, а коментарите по този повод не биха слезли от публичната сцена месеци наред. Коментарите за "шпицкомандите" и паралелните на полицията полулегални структури, казвам, а не за "ескалиралия" протест.

При нас обаче, както виждаме, е друго.

Ние и днес спокойно чакаме полицията да "установи" кой е този прословут "агресивен младеж",

хвърлил телефона на журналистката, кои са ("неколцината", както ни уверяват) "провокатори", чиито партийни лепенки видяхме с очите си, чиито хамалски простащини чухме с ушите си, но за които въпреки това ни казаха, че "нямали нищо общо с ГЕРБ". Е, щом са ни казали.

И още нещо в заключение: от трибуната на охраняваната по този начин "национална конференция" на управляващите един оратор се обърна задочно към един от двамата лидери на "Демократична България" Христо Иванов, обяснявайки му защо нямал шанс в предстоящите (все някога) избори у нас. "Защото нямаш харизма, бе чоджум" - извика му той. Което идеше да рече - за разлика от вас, жълтопаветните демократи, ние от ГЕРБ сме "харизматична" партия, партията с "харизмата" на самия Volk.

Борисов управлява десет години, защото има "харизмата" на този Volk. И да - аз ще призная, че само допреди няколко месеца това се споделяше у нас от мнозина. Само че отскоро, а след позорните сцени пред "Тех парка" (а преди това и около разкритията за "Осемте джуджета", за Догановите "сараи", за клиентелните обвързаности, за "откровените" телефонни разговори на премиера) стана ясно, че

тази "харизматичност" идва вече в повече на страната ни.

Че тя е (и вече отчетливо е, както я характеризира един сполучлив пост във Фейсбук) харизматичност на квадратни челюсти, дим от апашки пури и пронизващ мирис на мутрешки адреналин. Че преживяхме десетилетие на костюмирани бодигардове и тяхната напращяла от сангвинично властолюбие йерархия в дъното на която вчера видяхме вече и шпицкомандите ѝ.

Не идва ли време след онзиднешната демонстрация на тия "команди" за нещо по-"прохладно"? Например за управление на разума. Или и това е "жълтопаветен либерализъм"?