Най-фрапиращия данък, прилаган по нашите земи през турското робство, е джизието. Това е безкомпромисен поголовен данък, събиран от немюсюлманското трудоспособно мъжко население на Турската империя.

На джизие са били подложени всички българи на възраст от 15 до 75 години. Този данък има функцията на своеобразно унижаване на мъжкото българско население. Събирал се е в полза на турската държава като откупване на вярата. Размерът на данъка през ХVІІ век е бил около 20 пари, или половин златен алтън (турска жълтица) на човек. На някои места в България джизието е събирано по броя на къщите, като се е приемало, че средно във всяка къщо живеят 5 души и двама най-малко трябва да плащат този данък. От налога са били освободени всички изповядващи исляма – турци, цигани, арнаути и др. През ХVІІІ век поради инфлацията и поради други политически причини (засилено потискане на българите), джизието се е увеличило значително и турските бирници започнали да го събират пропорционално на имуществото на нашите прадеди. Българското население било разделено на три слоя – богати, средни и бедни. Съотношението на данъка било 4:2:1. Сумата за по-заможните българи станала вече 10 гроша, средните плащали 5, а бедните – „само“ два гроша и половина. Един алтън (жълтица) бил точно толкова – 2,5 гроша.

Значи, ако приемем че българското население в Мизия, Тракия и Македония тогава е било 3,5 милиона, можем да пресметнем приблизително, че турците са вземали от българите годишно по около 4 000 000 жълтици или около 12,8 тона чисто злато, ако приемем, че един алтън е 3,2 грама злато 18-20 карата.

За последното столетие от петвековното робство, по мои лаически сметки, ние сме дали на турците наред с всички други данъци и тегоби като данък джизие (джизя) само за откупване на християнската си вяра около 128 тона злато.

А за целия период на турското робство, 5 века, – около 600 тона злато. Стойността на насила иззетото злато от българите по тази линия в днешни пари (1 гр. – 50 лв.) е около 30 милиарда лева.

Сега внимание.

По време на турското робство част от българите били поставени в по-различни условия. Така наречените войнигани (войнуци) съставяли особена привилегирована част от българското население. Заради задължението си да служат в оборите на султанската армия, да косят сено, да работят в обоза и т.н., те получавали „бащиния“ – парцел земя, неподвластен на местните феодали. Войниганите се групирали в групи по трима. Всяка година един от тях отивал в Цариград, където работел през цялото лято. За тази своя служба на турците войниганите получавали значителни облаги: били освободени от много данъци, включително и от джизието, можел да ги съди само лично черибашията и др.

Ако направим паралел, сега също има такива войнигани в ГЕРБ, те също като едновремешните получават, когато гербаджиите са на власт, а те властват врче 10 години, добри пари, добри служби за себе си и за членовете на семействата им, а също така се ползват и с явен или със скрит имунитет.

Според турските закони българите едно време са облагани още със поголовен данък (хараджъ), който плащали и жените. Този данък е различен от плащания само от мъже данък джизие. Почти всички семейства плащали поземлен данък (испендже). Войниганите били освободени от него. Освен всички други данъци, българите плащали още така наречените извънредни данъци (авариз, дивание). Давали на турците десятък от всички произведени от тях си продукти. Имало данъци върху кошерите, данък за сеното на овцете, за свинете, за насечените дърва и т.н. Имало налог за всяка бъчва.

Българите плащали и друга категория данъци – така наречените свободни данъци (баду хава). Най-известният от тях е диш хакъ. Това е един от най-издевателските и обидни данъци в света. Според мен, този данък може да бъде измислен само от много болен и перверзен ориенталски мозък. Данъкът се плащал само от българи и представлявал според Речника на редки, остарели и диалектни думи на БАН (Сф., 1974 г.) „пари, които българите плащали на угощаваните от тях турци“ (стр. 108).

Българите плащали данък даже за бракосъчетаването си. Не знам дали е нямало данък за умиране. Питам се, дали въобще е имало нещо, за което не се плаща данък на поробителя?

Освен данъците нашите прадеди са работели и ангария – своего рода трудова повинност. Но тя не е само за мъжете, а и за жените. Било възможно ангарията да се откупи с гюндер акчеси. В знаменитата българска песен „Кажи, кажи, стара ле бабо, къде е бела Яна?“, певецът ни казва, че Яна „ангария пойде, во близкото село, бе аго, пшеница да жние“. Ясно става, че семейството на Яна няма пари за гюндер акчеси.

Чудовищна тегоба, както всички знаем, е било вземането на български момчета за еничари, които после ставали известни с жестокостта си, включително и срещу сънародниците си християни.

За другите щети, нанесени от турците на българите, можем да се осведомим от многочислените трудове на историците. Те би трябвало да знаят много повече подробности. Прави ми впечатление, че в последно време историците ни се интересуват повече от други неща – власт, пари, златни маски, телевизионни интервюта и скъпо платени предавания, реклама, изложби и т.н. Даже “учените” от комунистическата (още) БАН и тарикатите в МОН се произнесоха, че турското робство въобще не е съществувало, било присъствие, а Левски си е бил… криминален престъпник. Може би тъкмо затова възникна и аферата за мита Батак, там нямало кланета, само присъствия на хрисим башибозук.

За мен всичко това е просто трасиране на пътя към робството със страшните данъци и страшните плащания на българите християни. Имам чувството че определени сили у нас и близо до нас се мъчат пак да ни наложат това робство. Те успяха.

Братя, разберете: повишаваните постоянно цени на всичко, измислените от ГЕРБ (за да имат повече пари за крадене) безумно увеличени данъци, задължителни застраховки и осигуровки, винетки, акцизи, такси и глоби са в общ обем точно 3,7 пъти по-големи от всички данъци на българите по време на турското робство.

Запомнете го: 3,7 пъти!

На всеки 100 изработени с труд лева крадливите гербаджии сега вземат 53 лева за хазната, най-голям процент в целия свят, и после тези пари Баце ги краде и/или разпределя на неговите апапи от Магурата, на Шиши, на Доган, на Свинаря Герги, на Черепа, на Домуса, на Гинка, на Цеко, на Миню, на Вълчо, на разни братя Маргини, Бобокови, Диневи, Велчеви, Дончеви, на командированата кака в Барселона, на Валю Бедния и т. н.

Ако имаме предвид и парите (осигуровки и др.), които работодателят плаща върху тези 100 лева заплата, излиза, че от тях в бюджета влизат около 60 лева. Изработилият с труда си (не говорим за ниската цена на този труд, най-ниска в Европа, а може би и в света) 100 лева получава от тях едва… 40 лева.

Такова нагло и жестоко ограбване, братя баламурници, няма и е нямало никъде и никога по света в цялата човешка история от робовладелческия строй досега.

Никой никога не го е позволявал, хората са воювали, бунтове, войни, революции, жълти жилетки…

А вие си спите.

Спете си!

Акад. Петър Иванов