Рядък шанс да надникнат в метрото на столицата на една малко или много непозната централноазиатска държава може да се окаже достатъчна причина за туристите да започнат да я посещават.

Най-старото метро в Централна Азия е истинско произведение на изкуството със своите украсени перони, стъклени колони и бляскави тунели, които ще изненадат и най-претенциозните посетители, пише „Нешънъл Джеографик“, цитиран от Блиц.

Построени през 1977 година, трите метролинии са проектирани да служат и като военни обекти и убежища при ядрена атака. Това наложило въвеждането на строги мерки за безопасност, които включвали забрана на гражданите да правят снимки. Този юли, обаче, забраната беше отменена и светът за първи път може да види произведенията на изкуството, които се намират вътре.

Фотографът Амос Шапъл останал удивен от това, което видял в подземната железница на Ташкент, столицата на Узбекистан. „Заради разнообразието, има различни усещания за изкуство“, обяснява той. Съветските елементи се смесват със старинен ислямски дизайн. Ъгловатите форми и острите ръбове, изразяващи оживеността, величието и мощта на руската империя, срещат извитите линии и изкушаващите кобалтови и смарагдови нюанси на арабския стил.

Това впечатляващо съжителство на стилове произлиза от богатата история на страната и различните управления, които са заставали начело.

През първото хилядолетие след Христа Ташкент е един от най-големите градове по Пътя на коприната, значим разпределителен пункт за търговията от Източна Азия към Римската империя. Статутът ѝ на културен кръстопът е причината за неколкократни смени на режима на управление. Когато арабите завладели региона през 7-8 век, те въвели исляма, чието влияние продължило повече от хилядолетие. Но когато руснаците превзели града в края на 19 век, и когато болшвевиките завладели околните територии, страната преминава към по-светско управление, тъй като религиозните практики са забранени в СССР.

Като част от тази забрана много джамии и светилища са затворени, а духовните лица – преследвани. По-късно голяма част от сградите, свързани с исляма, са сринати от мощно земетресение през 1966 година и не са възстановени.

Това стечение на историческите обстоятелства предопределя до голяма степен стила на изпълнение на метрото на Ташкент.

Макар че бетонните входове и обикновените парапети изглеждат непретенциозни, гледката вътре е зашеметяваща. Изработена от местни майстори, декорацията, направена от стъкло, керамика, пластмаса, мрамор, метал и алабастър, има свой собствен стил и мотиви. Няколко метростанции са преименувани след разпадането на Съветския съюз през 1991 година като част от процеса по декомунизация.

„Може би заради разстоянието от Москва и разстоянието от комунистическите бюрократи, във въздуха не е витаела до такава степен потискащата атмосфера на комунистическата пропаганда. Ставало дума по-скоро за величаене на народа, на Узбекистан, което е необичайно за такъв съветски проект, какъвто е метрото“, отбелязва фотографът.

В една от станциите с барелефа на величествена птица, над главата на която има остра арка в арабски стил, се отдава почит на 2200 години от съществуването на Ташкент. На спирка Пакстакор мозайка в небесно синьо показва облаци от памук, разцъфващи от оранжеви стебла, напомняйки за най-древното производство в страната. На друга станция величествени цветни пана от хоросан и емайл украсяват панелите от пода до тавана.

Станция Космонавтлар – вероятно най-известната в Ташкент, отбелязва най-големите научни постижения на страната. Там са изобразени известни космонавти с барелефи върху стени оцветени така, че да напомнят дълбините на космоса. За разлика от типичните остри черти на комунистическото изкуство, тези космонавти изглеждат замечтани, сякаш изглезли от някоя приказка. Тук съветският материализъм се смесва с ислямското влияние, за да създаде уникален узбекистански стил.

Отмяната на забраната за снимане се възприема като символ на отхлабването на „желязната хватка“ на бившия президент Ислам Каримов. Правителството на настоящия президент Шавкат Мирзийоев, избран през 2016 година, се надява да подтикне останалата част от света да преоткрие културното богаство и интересната история на Узбекистан.