Уляна Пръмова има богат медиен и телевизионен опит. Заемала е различни ръководни постове в структурата на БНТ, има и два мандата като генерален директор на обществената телевизия. Управлявала е и новините в телевизиите "Ден" и BBT, които вече не съществуват.

До преди дни ръководеше най-важната дирекция "Информация" в БНТ, която отговаря за новините и актуалните предавания на телевизията. По предложение на новия генерален директор на БНТ - Емил Кошлуков, управителният съвет реши да я освободи.

Представяме ви едно интервю с г-жа Пръмова за Клуб Z:

Г-жо Пръмова, как и защо бяхте освободена от поста на шеф на дирекция „Информация“ в БНТ?

С решение на управителния съвет, това вече е публично известно. Генералният директор има право да освободи хората, които са на ръководна длъжност. И да избере други на тяхно място, с които смята, че може да работи. Това са го правили всички генерални директори. Моят случай е малко по-различен, защо аз самата бях готова да си тръгна, бях написала своята оставка още след избора на генералния директор. Той обаче ми каза: „Дай ми малко време“, но така и не поговорихме. А аз научих за своето освобождаване от коридорите. Можех да бъда предупредена и да си внеса молбата за напускане, но може би така отстрани изглежда по-мъжествено, че някой някого уволнява. Така или иначе беше ясно, че ние няма да работим заедно, а начинът, по който беше направен, се получи грозно.

Какво става в обществената телевизия?

Аз не мога да кажа какво се случва. Има ново ръководство, което подрежда телевизията по своя вкус, усмотрение и намерение. Това е негово право. Аз мога да кажа какво с мен се случи, а какво ще стане с цялата телевизия ще видим като погледаме. Да дадем сто дни на ръководството. Макар че аз лично смятам, че телевизията я очакват сериозни проблеми, безпътица и безвкусица.

Какви проблеми?

Финансови проблеми. Те могат да бъдат решени и аргументирани и погасявани, само че трябва да знаеш какво да поискаш да ти се погаси, защо, как, кое да разсрочиш. Всичко това е въпрос на можене. Не е невъзможно да се стабилизира БНТ. Но не би трябвало да става с цената на програма, на присъствие и на качествени хора. Най-големият проблем на телевизията винаги е бил източването на нейните кадри. Това е нещо, което никой не може да върне назад.

Ще бъдат ли разчиствани хора от телевизията?

Не знам дали да го наречем опасност. В телевизията има хора, които трябва да бъдат разчистени, защото малко работят. Но има и много качествени хора, не защото я обичат, а защото добре работят и тя се крепи на тях. Дали ще има други кадрови смени – много е вероятно. Аз когато станах генерален директор през 2004 г. навсякъде сложих нови хора. Но всички бяха свързани с телевизията и разбираха от нея.

Има ли трудоустроени в БНТ?

Има, не мога да ви кажа колко са, но са доста. Има трудоустроени с ТЕЛК, такива, които са пред пенсия, хора, които по ред причини не можеш да пипнеш. Така че съкращенията в телевизията са нещо трудно и болезнено, освен ако не съкратиш цели структури, които не ти трябват. Но такива няма. И ти трябва уж да оставиш работещите, но как да ги отсееш, когато другите са трудоустроени, синдикални лидери или пред пенсия. Това няма как да стане. В телевизията има синдикати и колективни трудови договори, нещата не се случват както в частна медия. По силата на държавния бюджет тя е подчинена на всички закони, бумащината е огромна, а ресурсът, който се хаби за хартия и отчети е огромен. И докато има индиго всичко ще е добре – нищо електронно не можем да направим и да е набързо. И до ден днешен хартиеният носител е официален държавен документ.

Защо БНТ изпадна в криза на управлението в последните години? Отвътре ли се случи или имаше целенасочени действия отвън?

Политика за обезличаване на телевизията има отдавна. Тя не е от последните две години. Още в самото създаване на закона за радио и телевизия той не проработи в частта му за финансиране на телевизията, не я направи обществена в този смисъл. В края на краищата парите са тези, които решават нещата. Напротив, всичко започна в телевизията да се свива като шегренева кожа – нейният рейтинг, времето за реклама, програмите, до които тя имаше достъп, бяха подарени на други частни телевизии. Това е отдавнашен процес, започнал още от 98-ма година.

Първият удар дойде, когато затвориха втората й програма. Тя беше насочена към култура и образование, програма, каквато някой се опитва сега да направи, но много трудно. Аз съм съгласна, че трябва да има частни телевизии, но това не е начинът – чрез закриване на една обществена програма и след това да подариш честотата. До преди няколко години Австрия нямаше частна национална телевизия. Моделите са различни, но всяка една държава пази най-напред обществената си телевизия, създавайки условия, за да съществуват и други. Но ние унищожихме тази, за да съществуват други. Аз не се сещам за период, в който БНТ да е имала истинска подкрепа от страна на държавата.

Какви са различните форми на натиск, които упражнява изпълнителната власт върху БНТ?

От позицията, която бях до вчера, не мога да ви отговоря. Върху мен натиск не е имало, нито от страна на генералния директор. Какъв натиск е имало върху генералните директори назад във времето също не мога да кажа. Когато аз заемах тази длъжност имаше много партии във властта и нямаше еднолично управление. Но телевизията е преживяла и мрачни моменти на цензура, няма защо да го крием. И по времето на Жан Виденов, и по времето на Иван Костов. Това все пак са неща, които помним. Сега върху мен натиск не е упражнявал никой. Аз обаче не изключвам обажданиците: ние ще отразим ли това или онова – това са дребни неща. Но в смисъла не правете това, а онова, натиск не е оказван.

Но не смятам, че върху телевизията има политически натиск. Ако има опити за влияние, това е от някакви други интереси, които обаче опират до 10-тия етаж (там се намира кабинетът на генералния директор, бел. ред.), а не на долните етажи. В БНТ всичко зависи от генералния директор – той дава насоката, визията, свободата, вкуса и нивото. Както казваше един френски колега: „Телевизията е такава, какъвто е нейният генерален директор“. Така че това ще бъде и сега.

Ще успее да ли устои на натиска, ако има такъв, настоящият генерален директор?

Не мога да ви кажа, че ще си проличи. Това са неща, които веднага се забелязват. Ако не утре, ще стане след няколко месеца. Предстоят избори, а след тях не е ясно как ще се развият нещата. Идва избор на главен прокурор, виждате, че създава напрежение в част от обществото. Има много деликатни теми. Един генерален директор трябва да остави хората да работят спокойно. Колкото повече им се дават заръки и закани, толкова по-зле. Защото те се оплитат в страх и автоцензура, стават бели и грешки.

А защо се твърди, че политическият натиск идва чрез определянето на държавната субсидия за БНТ?

Чрез бюджета се оказва влияние върху обществената телевизия. Когато го намаляваш или повишаваш, не искаш да промениш начина на бюджетиране, това е начин за влияние. Дали е умишлено или не, аз не мога да отговоря. Обществените телевизии в Европа се финансират от фондове и такси, има смесено финансиране, но те получават кофинансиране с програмната си схема. Там се защитават парите чрез програма. Ако изкарат допълнителни пари от реклама отиват за риалити формати и шоу. Но за задължителните й обществени функции държавата й дава пари срещу програмна схема. И там пише: предавания за деца, образование, култура, получава се толкова и толкова. А тук се получават пари просто така – на глава от население. И това няма как да бъде нормално бюджетиране. Парите, които се получават, са недостатъчни за четирите канала на БНТ. Всичко, което се купува за последните 15 години е поскъпнало. Спортните права са скочили над 500 пъти, филми поскъпват, външни продукции, консумативи.

До колко пречат ограниченията в рекламното време в БНТ?

Преди години си мислех, че ако се разблокира праймтайма на телевизията и се даде възможност в най-гледаното време да има повече реклама това ще помогне. В последствие започнах да се съмнявам. За да имаш много реклама, трябва да имаш висок рейтинг. Рейтингът на БНТ не е висок, макар че разговорът за рейтинги и реклами е друг разговор - там има също обвързаности и задължения. Аз много не вярвам на рейтингите, а тези които ги пишат са обвързани с рекламните агенции. Получава се един затворен, от който БНТ излиза. Оказва се, че телевизията не успява да запълни и това рекламно време, с което разполага.

Защо?

Може би търговската й политика е сбъркана или да кажем, че няма такава. Въпрос на време е това да се промени, да се остави един добър екип да поработи по-дълго.

Трябва ли да бъде увеличен мандатът на генералния директор от 3 на 5 години?

Смятам, че да. Пет години е нормалното. И Господ да слезе за три години не може кой знае какво да направи. А да не говорим, че Господ не е слязъл. Един генерален директор винаги може да бъде сменен, но от опита който имам, смятам, че три години са твърде малко. А съм убедена, че БНТ трябва да прави най-доброто. И за образование, и за култура, и за музика. Не намирам логика да се прави отделен спортен канал при толкова много спортни канали. Това е много скъпа инвестиция.

Има ли източване на БНТ чрез външни продукции?

Външните продукции в телевизията са много малко, тя не достига процента си на външни продукции. Даже в други обществени телевизии този процент дори е още по-висок. И в това няма нищо лошо, защото статутът на телевизията дава възможност на млади и не млади продуценти да работят. В това няма нищо вредно. Въпросът при нас е, че дребното продуцентството е почти унищожено и са останали само големите продуценти, които продуцират предавания, които в повечето случаи не са за обществената телевизия. И затова много обществени телевизии създават собствени формати. Преди няколко години, когато купихме „Голямото четене“ и „Великите българи“ – това са обществени формати на БиБиСи, казано на български, те струваха струват 5 лева, а не 1 милион лева.

Ако имате предвид „Стани богат“, аз не знам какво точно е било плащането към това предаване, но доколкото разбрах, е вътрешна продукция на БНТ, а не външна. Защото външната продукция преминава през конкурс, а не знам да е провеждан такъв.

Но и какво значи източване? Една телевизия трябва да прави игри, развлекателни предавания, музика, концерти, филми. Тя трябва всичко да прави и това струва пари.

Защо тогава няма разследваща журналистика в БНТ?

Разследващата журналистика в България е със затихващи функции. По принцип тя не можа да бъде създадена. Защото разследващата журналистика е най-скъпото нещо, които прави една телевизия. Прави се с юристи, ресурс, гръб. У нас не успя да просъществува в истинския смисъл на думата и се превърна в предавания, в които много бързо и по-малко бързо се превръщат в оръжие на някой срещу някого. В тях прозират интерес и пари, не независимо разследване.

Аз гледам много чужди телевизии и виждам какво разследват – трафик на хора, неплащане на данъци. В много от разследванията няма лица на журналисти, има глас зад кадър. В нашите разследвания журналистът търчи от врата на врата, от гише на гише и задава реторични въпроси. Навън разследват големи проблеми, а не това дали бетоновъзелът е законен или не. Това са частни случаи и е много смешно да го наричаме разследваща журналистика. В този й вид, в който е в БНТ – кадрови и финансов ресурс, тя не може да направи сериозно разследващо предаване. В частните случаи не могат да се водят сериозни разследвания. И ако е в този й вид, по-добре да я няма.

Спазва ли се принципът на плурализъм на мненията в БНТ?

Ние сме длъжни да го спазваме. И защото сме длъжни може би БНТ е най-свободната телевизия. Защото всички имат право на мнение. Въпросът е, че даже и списъкът на хората, които дават мнение, и той избледня и изтъня. Няма нито ярки говорители, нито защитници на определени мнения. Затова и целият обществен разговор, който водим за нас и за това как живеем - не знам дали изобщо политически разговорм водим, е безличен, неинтересен и неистински. Не знам защо не може да намерим хората, които говорят добре. Може би трябва да се намерят компетентните хора в тази държава, защото те са тези, които говорят умно и правилно, защото знаят. Ние като че ли се боим от знаещи и можещи хора.

Навремето имаше едно проучване за това кой е добрият работодател. Това е онзи, който се обгради от хора, които могат и знаят повече от него. Но у нас обикновено се прави обратното, за да може всеки един началник да изпъква. И той не разбира, че тези некомпетентни калинки или амбициозни хора без покритие ще го повлекат надолу. И понеже нашето "надолу“ е много дълбоко, ние сваляме нивото до едно обидно ниско и ужасно безинтересно представление. Без да съм много песимистична, не очаквам да се случи скоро кой знае какъв проблясък в нашето общество.