Тъжно е да се признае това, но предполагам, че нещо подобно на третата световна война вече се случва отдавна

Третата световна война вече се случва отдавна. Това заяви за Euronews Bulgaria украинският журналист Вероника Мелкозерова. Според нея украинците не се борят за територия, а за собствената си култура и идентичност.

Вероника, изминаха почти 8 месеца от началото на войната в Украйна – очакваше ли някой, че събитията ще се развият по този начин и ще продължат толкова дълго?

Разбира се, никой не е очаквал, че Русия изобщо ще се осмели да нападне. Но когато бомбите започнаха да валят на 24 февруари, разбрахме, че времената за каквито и да било очаквания и виждания за бъдещето са отминали.

Защото, когато такава, много по-голяма държава, втората армия в света, както казваха, напада твоята по-малка държава, която не може да се справи с инвазията без помощта на западните партньори, западните държави... Никой не очакваше, че можем да издържим толкова дълго.

През първия месец на войната не знаехме дали ще получим по-добри оръжия, или не. Но когато хората видяха нашата издръжливост, започнаха да ни помагат и мисля, че това е основният фактор, поради който успяваме да издържим толкова дълго.

В същото време виждаме, че толкова много народи и държави по света се опитват да помогнат на Украйна. Вие обаче казвате, че вероятно трябва и може да се направи повече. Но тези държави се страхуват от Трета световна война. Какво е Вашето мнение?

Разбирам тези страни, защото ние в Украйна също не искаме Трета световна война. Не искаме тази война да се случи. Но тези страни разбират, че Русия няма да спре. От 2000 г. насам светът дава на Русия една държава след друга. Първо беше Молдова, територията на Молдова просто беше дадена на Русия, за да я успокои.

След това беше Грузия. Територията на Грузия беше дадена на Русия, за да я успокои. След това беше Сирия. И Русия не спира. Тази война не е само за украинските нацисти, защото в Украйна няма нацисти. Има крайно десни батальони, които по някакъв начин са станали толкова важни и толкова силни, което в действителност не е така.

Тази инвазия е за разширяване на влиянието, за разширяване на територията и за запазване на контрола над регион, който вече не иска да бъде ваша колония, който вече не иска да бъде ваш васал като Беларус. Всички виждаме какво се случва там. Това ще се случи и в Украйна, и във всяка друга страна, която Русия иска и смята за интересна.

Мисля, че когато имате руски агенти, които идват в Европа и убиват хора, когато някои от безпилотните самолети навлизат в техните територии на съседните държави от ЕС. Предполагам, че България също е видяла руските морски мини, които идват на брега, ако не се лъжа.

Тъжно е да се признае това, но предполагам, че нещо подобно на третата световна война вече се случва отдавна.

Вероника, ти живееш в Ню Йорк. Но какво е да си украински журналист и да следиш войната от такова разстояние?

За щастие, не съм тук за дълго. Скоро ще се върна в Украйна. Но гледната точка е много различна. У дома нашествието е по-голямо от живота, по-голямо от вселената. Нещо, което е много голямо. В Организацията на обединените нации, където в момента съм стажант, тук това е просто някаква война. Като някаква история на ужасите, състезание, в което страните от първия свят, които могат да помогнат, и има страни като моята, които един вид се състезават за внимание.

Те са много разочаровани, когато не получават цялото внимание. Например тук много представители на африкански държави казваха, че не е честно украинците да получават толкова много от вниманието на света, докато толкова много техни собствени конфликти, войни, глад, суши и други са игнорирани от международното общество.

Така че мисля, че трябва да има подход.

Вероника, от друга страна, сме виждали как украинците стават посланици на своята култура. Колко голяма роля е изиграла войната за запазването на украинската идентичност?

Много е тъжно и същевременно изумително, че ни е била необходима мисълта за унищожение, за да повярваме най-накрая, че няма нищо лошо в това да бъдеш украинец. Пълно с лъжи, например в детството ми бях отгледана в рускоговорящо семейство в Киев.

Русия казваше, че сме братски страни, но ние не го усещахме така. Винаги гледаха на нас като на по-незначителни и маловажни от руснаците. Руснаците се забавляваха на наш гръб – глупав украинец със странна прическа, яде много сало и кнедли. И това беше всичко, което хората знаеха за украинската култура. А в същото време Русия беше известна с Достоевски и Толстой.

Повечето украинци все още говорят на руски, но сега разбираме, че украинският е въпрос на избор и въпрос на оцеляване, защото виждаме какво се случва в предимно рускоезичните градове, които преди вярваха, че украинският не е важен. Украинската националност, украинската култура е нещо второстепенно, за разлика от руската, която винаги е била представяна като модерна и по-изтънчена, по-градска.

Казвате, че има много разлики между поколението на вашите родители и вашето поколение по отношение на начина, по който възприемате Украйна. Защото те са израснали в съветска Украйна, така че кои според теб са най-големите разлики?

Те не знаят какво е да си украинец, не знаят как да живеят самостоятелно, защото са били под режим, който е решавал всичко вместо тях, точно както в днешна Русия. Украйна е, когато помагаш на собствената си страна, а в замяна твоята страна те защитава и ти помага.