На 7 и 8 юни ще се проведат шестите Дни на медийната грамотност

Ако една статия има нереален брой преглеждания, това трябва да ви накара да бъдете внимателни. Кой и как иска да ви манипулира? Как зрителят да анализира и оцени критично кодираните послания и собственото си преживяване, докато гледа документален филм?

Това са част от нещата, които могат да се научат в шестите Дни на медийната грамотност.

Сред акцентите им са и теми като:

• Авторско право за учители и ученици
• Развиване на дигитално-медийни компетенции на учениците – конференция и обучения за учители в София
• Развиване на критичните умения на XXI век чрез учене, основаващо се на игра

„Ние работим както с деца, така и с хора извън формалната образователна система в цялата страна. Главната ни цел е медийната грамотност да влезе като умение и като тема в българските училища, не като отделен предмет. Работим за създаването на методика, която може да бъде преподавана от учителите - през всякакви предмети - от български и история до английски и информационни технологии например“, посочи пред БНР София Мирела Петкова - ръководител проекти в Коалицията за медийна грамотност, която организира Дните.

По думите ѝ, всяка група – възрастова и социална, може да се окаже уязвима и жертва на дезинформация и фалшиви новини. Уменията ни трябва да се развиват постоянно.

Петкова покани учители и ученици от цялата страна на следващото обучение, което ще се проведе на 7 на 8 юни. То ще е онлайн, а предварителното записване е задължително.

„Грамотността има различни измерения. Ако говорим за чисто правописна грамотност, с учениците в гимназиалния курс се справяме добре, обаче изоставаме с четивната грамотност - да четат и да разбират какво стои като пласт в текста. Там вече има сериозни трудности“, отбеляза от Русе Преслава Байчева - учител с близо 10-годишен опит. Участвала е в разработването на методологията на КМГ за учители и до миналата година я е прилагала в клас, а в момента е част от екипа на prepodavame.bg.

„Заложихме на развитието на умения на ученици, като фокусът е върху критичното мислене, върху това те да могат да подбират, обработват и сами да създават информация. Да могат да общуват ефективно с другите през различни технологични помощни медии и съответно да могат да решават някакви проблеми“, разясни Байчева.

По думите ѝ, медийната грамотност е тема, която вълнува младите хора. Сигурно си дават сметка, че е важно да могат да оценяват информацията и да разбират кога нещо е истина, кога е мнение, кога - факт.

„При децата много по-често информацията идва през социалните мрежи, а може да не е проверена, не е нещо, върху което има медиен контрол. Често децата сами виждат, че понякога могат да бъдат подведени. Искаме да им обърнем внимание първо, на източника на знание - да се опитваме да четем качествени, проверени материали; да имаме разнообразни четива - да видим различните гледни точки; и трето - много важно е да подлагаме на съмнения дори и нещо, което съвпада с нашето мнение, да си задаваме въпроси.“