Създателят на "Мила родино" Цветан Радославов преподава в Първа мъжка гимназия в Русе

Цветан Радославов е една от забележителните личности в историята на българската музика - пример за всеотдайност към Родината, съчетана с невероятна скромност. Макар че името му не е сред най-популярните извън музикалните среди, Радославов е оставил едно произведение, което знаят всички българи и стават прави, когато го чуят - автор е на българския химн "Мила Родино". Песента е избрана официално да представлява България през 1964 г., пише Стандарт.

Цветан Радославов Хаджиденков е енциклопедист и полиглот със завидно образование, получено в чужбина - гимназиално във Виена, а университетско - в Лайпциг. За него акад. Петър Динеков казва: "Човек с огромни знания във всички области на науката и философията - от историята до литературата, от математиката до физиката, от филологията до музиката, при това познавач на много езици - старите и съвременните".

Радославов е роден е в град Свищов през 1863 г. Майка му е дъщеря на възрожденския книгоиздател и просветен деец Христаки Павлович и сестра на живописеца Николай Павлович, но израства в семейството на търговеца Цвятко Радославов, който осиновява и сина є Цветан. Радославов се изучава най-напред при Емануил Васкидович и расте в обкръжението на видни свищовлии като Иван Шишманов и Алеко Константинов. Голямо е приятелството между тримата.

Дядовците и бащите им са заможни търговци и видни общественици

които вземат дейно участие във всички почини за духовно, национално и политическо съзряване на българите и от рано полагат похвални грижи за образованието и възпитанието на наследниците си. Гръцки език и българославянска писменост им преподава Емануил Васкидович, учат музика с Янко Мустаков, рисуват под ръководството на първия български художник с академично образование Николай Павлович. След завършване на Априловската гимназия в Габрово Цветан прекарва няколко години във Виена като студент по история и славистика. През 1897 г. защитава докторска титла по философия в Лайпциг, Германия. Между 1888 и 1893 г. е гимназиален учител в Габрово, след 1897 г. - в Мъжката гимназия в Русе, а впоследствие - в Трета мъжка гимназия в София.

През 1885 г., по пътя към бойното поле на Сръбско-българската война, в която той участва като доброволец, той композира песента "Горда Стара планина", която по-късно, през 1905 г., е обработена от композитора Добри Христов, а през 1964 г. се превръща в химн на България. Смята се, че за написване на мелодията Радославов използва известното в родния му край Свищовско хоро. През 1895 песента му е отпечатана в учебника по музика на чеха Карел Махан.

Текстът на песента е променян нееднократно

Последните промени датират от 1990 г., а след приемането на новата Конституция на страната, песента "Мила Родино" пак е утвърдена като национален химн на Република България.

Освен създател на българския химн, Цветан Радославов е и блестящ учен. Той е един от тримата българи (заедно с д-р Кръстьо Кръстев и Никола Алексиев), които са защитили доктората си при бащата на съвременната научна психология - Вилхелм Вунт. Но отхвърля всички покани за преподавателска кариера във Виена, Лайпциг и Прага и се завръща в родината си, където допринася за съграждането на съвременна България, като учи младите българи на западни и древни езици, психология, етика и логика.

"Който е познавал Радославов като приятел и човек, не може да не е изпитвал обаянието на неговия характер. Посвещавайки му един от очерците в "Бай Ганю", Алеко го нарича "неоценим приятел". И наистина той е "неоценим".

"Тих и примирителен, Радославов не обичаше да се налага със средства, които са извън неговото достойнство и достойнството на другите. Въпреки дарбите си, с които би могъл да завоюва по-високо положение, той остана до края на живота си скромен. Но тъкмо тая скромност издаваше силата на духа му и висотата на морала му.

В нея той бе победил себе си - най-мъчната победа. Затова му бе така лесно да побеждава другите. Класик по образование, Радославов беше класик и по дух. В неговото отношение към живота и към хората имаше нещо от простотата, равновесието, силата и мъдростта на старите елини. Той напомняше в това отношение Сократа и това тъкмо го чуждееше от нашето време", пише Спиридон Казанджиев. По думите му, делото, което Радославов оставя, далеч не съответства на неговите дарби. Но и той като че не мислел много за това дело. За него живият човек като че бил по-важна задача и той работел непрестанно над нея - у себе си и у другите. В училището и в приятелския кръг - в живата беседа и чрез живото слово той творил и се изживял. И това му било достатъчно. "Ученикът и приятелят се разделяха винаги с него богати и успокоени. Сякаш са били на някаква височина, дето са се любували на широк и красив хоризонт. Над тая височина смъртта спусна своя черен облак, който никога вече няма да се дигне", пише още Спиридон Казанджиев.

Радославов живее в малка мансарда на улица "Ангел Кънчев" 13 в столицата, където днес има паметна плоча, направена от Георги Чапкънов. Той умира на 27 октомври 1931 година в София.

“Мила Родино” предпочетена пред “Шуми Марица”

Основа на музиката и текста е песента "Горда Стара планина", написана от Цветан Радославов през 1885 г. Той я композира по пътя към бойното поле по време на Сръбско-българската война. Текстът е променян многократно, за последен път - през 1990 г. Песента неведнъж е била критикувана както поради произхода на мелодията, така и поради политическите промени в текста.

Когато през 1964 г. е свикана комисия, за да приеме "Мила Родино" за химн, на решението се противопоставя композиторът акад. Петко Стайнов, който твърди, че мелодията е еврейска, като това не дава основание тя да бъде химн на българите. Петко Стайнов е освободен от комисията и "Мила Родино" става национален химн. Акад. Добри Христов също споменава, че мелодията е заимствана от еврейската музика, като уточнява, че в българската песенна памет има стотици мелодии, които са заимствани от други народи и са станали неразделна част от българското музикално наследство. Добри Христов е и автор на първоначалния аранжимент на песента за еднороден хор.

Впоследствие текстът е преработен от Димитър Методиев и Георги Джагаров и е направена допълнителна хармонизация от Филип Кутев и Александър Райчев.

След 10 ноември 1989 г. в VII Велико народно събрание са направени предложения за национален химн, включително и "Шуми Марица", но окончателно се налага "Мила Родино".