През последната година учените от Института по микробиология "Стефан Ангелов" (ИМикБ) на БАН работят по 88 научни проекта, сред които за създаването на пробиотици, на нови ваксини и на козметични препарати за предотвратяване на стареенето.

Това каза в интервю за БТА проф. Пенка Петрова - директор на Института по микробиология "Стефан Ангелов" на Българската академия на науките.

На 14 март Институтът по микробиология ще чества 75 години от своето създаване. Тържествената научна конференция, посветена на годишнината, ще се състои утре от 10:00 часа в зала "Проф. Марин Дринов" на Българската академия на науките.

На честването ще бъдат представени най-новите научни постижения по темата "Съвременната микробиология в отговор на предизвикателствата за подобряване качеството на живот". Традиционно, наградата за най-добра научна работа на млад микробиолог на фондацията "Акад. проф. д-р Стефан Ангелов" ще бъде връчена от председателя на фондацията. Научни институции, с които ИМикБ е осъществил значими научни партньорства, ще бъдат удостоени с плакета "75 години Институт по микробиология "Стефан Ангелов".

Най-значимите научни постижения на Института по микробиология "Стефан Ангелов" на БАН за изминалите 75 години са намерили практическо приложение в здравеопазването, екологията, селското стопанство и промишлеността

Институтът по микробиология е създаден през 1947 г., скоро след края на Втората световна война, в отговор на тогавашните нужди на обществото за борбата с инфекциозните болести. Негов първи директор е видният български учен акад. Стефан Ангелов, като тогава темите, по които се е работело, са били свързани преди всичко с медицинската и ветеринарната бактериология, и с вирусологията. Затова и първите постижения на института са свързани с изучаването на инфекциозните болести и с методите за профилактика.

Скоро след това от акад. Игнат Емануилов е започнало проучването на микробиотата на храните с изследвания на кисело мляко и на българско саламурено сирене, и най-вече на здравните ползи от консумацията на тези храни заради антимикробната активност на щамовете, които участват в тяхната ферментация, обясни проф. Петрова.

Тя отбеляза, че акад. Владимир Марков поставя началото на инфекциозната имунология, а член-кореспондент Александър Тошков и неговият екип изучават взаимодействията между бактериите и техните гостоприемници. По това време са направени и първите моделни инфекции с причинителите на чумата, на салмонелозите и на бактериалните пневмонии, които слагат началото на експерименталната инфекциозна микробиология.

60-те години на 20-и век преминават под знака на изследванията в областта на експерименталната химиотерапия на вирусните инфекции. Инхибитори на вирусната репликация са търсени сред екстрактите от български лечебни растения, а проучванията впоследствие се разширяват до систематична работа за създаването и характеризирането на десетки нови ефективни антивирусни препарати срещу най-разнообразни семейства вируси.

Седемдесетте години на миналия век са белязани от разцвет на биотехнологиите, каза проф. Пенка Петрова. Тя обясни, че след построяването на заводите за фуражни дрожди, мая, спирт и промишлени ензими в Пещера, Русе и Долна Митрополия, както и на завода за антибиотици в Разград, Институтът по микробиология започва да развива теми, полезни на тогавашната българска промишленост.

От 1970 до 1975 г. се извършва разделянето на научната организация на Институт по микробиология (който продължава да се занимава преди всичко с фундаментални изследвания) и на Институт по промишлена микробиология, който подпомага индустрията на страната с уникални разработки. Такива са били ензимите с промишлено приложение за избистряне на сокове "Бистрин", амилази, липази, протеази от екстремофилни продуценти, вложени в българските прахове за пране, като "Биопон". Откриват се множество щамове-продуценти на антибиотици и се разработват инсталации за микробни производства в промишлени размери. Тази огромна дейност е свързана с регистрирането на ценни патенти, някои от които (например за антивирусни препарати) са действащи и до днес.

Осемдесетте години на 20-и век са годините на развитие на микробната генетика, чието начало слага член-кореспондент Калчо Марков, каза директорът на института. Създадени са нови методики за идентификация на бактерии, нови совалкови вектори и са клонирани гени за промишлено важни ензими с цел тяхното изучаване и приложение в процеси на биоконверсия.

След 1989 г., независимо от трудните години на прехода, в които обществото, загрижено за хляба и за своето оцеляване като че ли забрави ползата от науката, ИМикБ получи голяма видимост сред световната научна общност, като се включи в десетки международни проекти и в Мрежата "Пастьор". И така ИМикБ стана уважаван партньор на световните научни центрове.

Международният одит на БАН, направен от експерти на Европейската федерация на академиите през 2009 г. даде на ИМикБ максималните оценки за "Качество и продуктивност", за "Значимост: Социално-икономическо влияние" и за "Перспективи", подчерта проф. Пенка Петрова.

Сред големите научни постижения на Института по микробиология са патентно запазени антивирусни препарати, бързи тестове за доказване на патогени и нови експериментални ваксини

Големи научни постижения на Института по микробиология, намерили място в здравеопазването, са патентно запазените антивирусни препарати, доказването на антитуморния ефект на вещества, изолирани от черноморски рапани и градински охлюви, разработването на бързи тестове за доказването на патогени, например на причинителя на чумата по свинете и на новите типове експериментални ваксини.

Микробиолозите работят интензивно по препарати, свързани с предотвратяване на стареенето, за лечение на псориазис и на имуномодулиращи формули.

Връзката между хранителната промишленост и здравето подпомагаме със селекцията и характеризирането на щамове пробиотици. Институтът разполага и с голяма колекция от оригинални щамове на млечнокисели бактерии, изолирани от традиционни български храни с уникални за здравето свойства, обясни директорът.

С приложение в козметиката са новите типове полизахариди и екстракти от лечебни растения, които се използват в кремове и емулсии, каза проф. Петрова. Тя отбеляза, че в екологичната насока постиженията на института са свързани с откриването на нови щамове бактерии и дрожди, които могат да разграждат токсични вещества във водите, на екстремофилни микроорганизми, които се хранят с пластмаса, или са способни да разграждат целулозни отпадъци по време на дълги космически мисии.

В помощ на селското стопанство се разработват микробни препарати за растителна защита, основани на антигъбна и инсектицидна активност на бактерии.

Двама от учените в Института по микробиология са в класацията на Станфордския университет за топ 2 процента на най-значимите учени в своята област

Днес в Института по микробиология, с неговите филиали в Пловдив и Велико Търново, работят 139 души, от които 77 са учените. Двама от тях са академици, един е член-кореспондент, осем са професори, седем са доктори на науките. Учени от ИМикБ са носители на седем научни награди "Питагор", съобщи директорът.

Двама учени от Института по микробилогия са в класацията на Станфордския университет за топ 2 процента на най-значимите учени в своята област.

Тридесет процента от учените в института са на възраст под 35 години, като повечето от тях са назначени на длъжността асистент или главен асистент.

През последната година в Института по микробиология се работи по 88 научни проекта, отпечатани и приети са 140 научни статии с общ импакт-фактор 436, а публикациите на учените от института са цитирани над 3200 пъти.

Сега се изпълняват и няколко проекта, финансирани от Мрежата "Пастьор". Един от тях е посветен на изучаването на поведението на белодробните клетки при грипна инфекция, усложнена от състояние на ревматоиден артрит.

Освен в Мрежата "Пастьор", Институтът по микробиология участва в научната мрежа OCUVAC, която се занимава с инфекциозните болести на окото, в мрежата COST, в която участва в консорциум за изучаване на зърнените храни.

Втори прототип за ваксина срещу COVID-19 се разработва в Института по микробиология на БАН

В Института по микробиология на БАН се разработва прототипът на българската ваксина срещу COVID-19. Проектът, финансиран от Института "Пастьор" в Париж вече завърши и беше отчетен с отлична оценка. Прототипът на този вариант на ваксината е готов, каза проф. Пенка Петрова.

Тя съобщи, че в момента се извършват изследвания по втори, различен, прототип за ваксина срещу COVID-19, финансиран от Фонда "Научни изследвания".

"На този етап и двете разработки са чисто научни и не можем да говорим за производството на ваксина. До момента и за двата препарата е доказано, че са имуногенни, т.е. лабораторните животни развиват имунен отговор. Следват продължителни тестове за ефективност и безопасност, преди да може да се говори за клинични изпитвания", обясни директорът на Института по микробиология.

Населението в света придоби ли вече т.нар. колективен имунитет и "вижда ли се" краят на пандемията от COVID-19? Има ли вероятност COVID-19 да стане сезонен грип и да се завърне пак през есента?

Броят на случаите на COVID-19 в нашата страна, както и в света, намалява с всеки ден и можем да кажем, че вече се вижда краят на вълната от варианта Омикрон. Отпускането на мерките в европейските страни е напълно оправдано, тъй като населението е ваксинирано в много голяма степен, каза проф. Пенка Петрова.

В България броят на случаите спада стабилно, тъй като голяма част от населението прекара заболяването и затова вероятно можем да говорим вече за колективен имунитет. За съжаление, това костваше на страната над 36 000 починали от заболяване, за което има ваксина, коментира директорът на ИМикБ.

Какъв е изводът от пандемията от COVID-19, светът ще бъде ли вече по-подготвен за следващи пандемии? Има ли някаква цикличност в появата на пандемиите и може ли те да бъдат предотвратени от учените по света?

Населението на Земята вече е близо до безпрецедентните 8 милиарда души. В търсене на прехрана и площ за живеене, хората навлязоха смело в ареалите на някои видове диви животни, за които от столетия се знае, че са преносители на инфекциозни заболявания, от които те самите не боледуват, но често са смъртоносни за човека - т.нар. зоонози.

Може наистина да се забележи цикличност в пандемиите от вирусни инфекции: SARS-Cov-2 е седмият коронавирус, причинил епидемия, след причинителите на Близкоизточния респираторен синдром, на ТОРС и други негови "събратя", каза проф. Пенка Петрова.

Тя заяви, че пандемиите могат да бъдат предотвратени само с развитието на науката и технологиите, а на такъв "скок" бяхме свидетели през последните две години.

След като стъпват на здрава научна основа и на разработени вече платформи за ваксини, фирмите производителки на иРНК ваксини успяха да създадат успешен препарат срещу COVID-19 само за няколко месеца. С научния напредък човечеството може да се чувства по-подготвено за бъдещи "изненади" от дивата природа, коментира микробиологът.