Щастлив ли е българинът?

Вечният въпрос, който години наред витае като глас от отвъдното сред обществото ни, предава БГНЕС. Често, без да се отдели време за размисъл, отговорът е – не. Кратко, точно и ясно. Не.

Дали това, обаче е така в действителност? Учени от Института за изследване на населението и човека към БАН и Института за политика разбиват на пух и прах всички клишета за нещастния българин с последното си изследване.

„Резултатите показват, че по всички скали българинът е точно, толкова щастлив, нормално благоразположен, с естествено средно проявление на тревожност, както французите, американците и шведите. Не бихме могли да допуснем, че при нас тревожните състояния са повече отколкото на други места”, заяви в интервю за БГНЕС проф. Антоанета Христова, директор на Института за изследване на населението и човека (ИИНЧ) към БАН.

Изследването, относно психичното състояние на българина, е в резултат на партньорство между Института за политика и Института за изследване на населението и човека към БАН. Целта на екипа е да разбиват фалшиви данни. „Направихме изследването, защото аз и колегите ми се уморихме да слушаме много новини за това колко сме нещастни, неудовлетворени, тревожни и причината за агресията и всичко негативно, което виждаме в ежедневието си, е причина на тези наши състояния. Решихме да проверим дали това е така”, обясни проф. Христова.

В България има много повече слънчеви дни, отколкото на други места по света. Само, ако излезем от този факт, според проф. Христова, можем да предположим, че оптимистичните настроения, свързани с климата, ще влияят положително върху настроенията ни. Изследването обхваща отговор на въпросите - колко се чувствам щастлив в последно време, колко пъти ми се е случвало да се усетя добре и да мога да кажа - чувствам се щастлив, до колко съм тревожен, песимизъм - оптимизъм, удовлетвореност.

Това са все състояния, които описват общо психичното благосъстояние. Проф. Антоанета Христова е категорична, че много често в изследванията се бърка понятието щастие, което е моментно състояние. В даден момент усещаш някаква радост от случването на нещо и го преживяваш като момент на щастие. Това се бърка с чувството за удовлетвореност - за това дали човек е доволен от живота си, дали среща очакванията си в работата си, в личния си живот, в обществото, което живее.

„Ние сме нормално тревожни, удовлетворени и щастливи. Ние можем да бъдем много щастливи. Щастието се свързва с пари, но не с прекалено много пари, а с това да можеш да си свържеш двата края, да можеш да дадеш необходимото на близките си, децата да са нахранени и да учат, и да могат да си починат два пъти в годината. Парите сами по себе си не определят състояние на щастие и състояние на удовлетвореност”, посочи проф. Христова. От друга страна, обаче състояние на щастие и удовлетвореност определят дали си самотен.

Хората с по-ниски нива на удовлетвореност и щастие и по-високи нива на тревожност, са хора, които живеят самотно или са загубили близък. Тези, които са в брак или на семейни начала и имат близко обкръжение показват по-високи нива на щастие. По-високи нива на щастие показват тези, които имат едно или две деца, сравнение с тези, които нямат деца или имат три или повече.

На едно и две се радваш, без нито едно - зле, при три и повече - идва напрежението. Може би това е заради финансовите проблеми, грижата, отговорностите. Освен това много по-стабилни са семействата, в които повече от един носи доход в семейството. Ако е само един тревожността е висока, показват резултатите на изследването.

Директорът на ИИНЧ е категорична, че когато мерим щастието и удовлетвореността трябва да знаем какво точно мерим. Именно тук идвало разминаването с европейски изследвания, при които българите сме най-нещастни в целия ЕС. Разминаването идвало с това, че най-малкото при един и същ въпрос дали някой е удовлетворен и щастлив от заплащането си, което в различните страни, е различно, нормално ние да сме последни.

Само че къде сме щастливи и кое определя щастието ни? Резултатите показват, че българинът се чувства добре вкъщи, семейството си, близките си - в малкия си свят. От друга страна той се чувства изключително отдалечен от държавата, институциите, политиците и управлението. От 10-степенна скала, 8 е нивото на отчужденост. В изследването излиза, че отчуждението може би е механизъм за справяне с неудовлетвореността и усещането, че държавата не е това, което трябва да бъде, липсата на връзка на човека с нея.

Отчуждението ти помага да се чувстваш нормален и спокоен. Такива нива на отчуждение няма регистрирани в познатите ни държави. Проблемът не е в българина, а в политиците и държавата. Те не са стигнали до нас, за да си проправят път до затворения ни двор, не са намерили вратата към него. Установило се, че хората между 46 и 55 г. са най-удовлетворени.

Това е възрастта, когато възрастният и зрелият индивид вероятно приема живота, такъв какъвто е. Приема успехите и неуспехите си, постигнатото и непостигнатото и продължава да живее с него. Това е период, в който може би за последен път имаш възможност да опиташ нещо ново. Това е и етапът, в който човек се чувства удовлетворен и осъзнал това, което има. Тревожността се определя от икономическото благосъстояние. Колкото повече си финансово добре и имаш образование, толкова по-малко тревожен си.

По отношение на песимизма и оптимизма, излиза, че сме много оптимистична нация. Може би това ни е накарало да оцелеем до този момент, смята проф. Антоанета Христова. Изследването показва още, че има много малки разлики между мъже и жени. Преди 10 години такива имало. Това поставя въпроса дали половите различия вече не са се размили.

Дали тревожността не се е вдигнала при мъжете, за да се изравни с женската тревожност. От друга страна има и повишаване на оптимизма. От 1993 г. е правено изследване със същата методика. Тогава от 5-степенна скала, то е било 2,60, а сега е 3,40. За този период имаме напредък на състоянието на оптимизъм.

„Българинът си е в съвсем нормална кондиция, а в ненормална кондиция е състоянието на комуникация и удовлетвореност, което създава у него държавата и системата”, категорична е проф. Христова.