Учени: Опитите за затъмняване на Слънцето са твърде рисковани

0
Внедряването на технологиите за забавяне на глобалното затопляне трябва да продължи само под международен надзор
Внедряването на технологиите за забавяне на глобалното затопляне трябва да продължи само под международен надзор

Внедряването на технологиите за забавяне на глобалното затопляне трябва да продължи само под международен надзор

Бивши политически лидери и ръководители на международни организации призоваха за национални мораториуми върху внедряването на технологии за забавяне на глобалното затопляне чрез намаляване на влиянието на Слънцето.

Комисията за преодоляване на климатичните проблеми заяви, че научните изследвания и експериментите в областта на т.нар. модификация на слънчевата радиация (SRM) трябва да продължат, но само под международен надзор и в юрисдикции със строги екологични гаранции.

Понастоящем не съществува официално глобално управление на разработването или внедряването на такива технологии, както и непълно разбиране на рисковете, които те носят, информира БГНЕС.

"Нуждаем се от мораториум", заяви пред АФП членът на Комисията Лоранс Тубиана, ръководител на Европейската фондация за климата и архитект на Парижкото споразумение.

"Знаем рисковете - това не е сребърен коршум."

Неуспехът да се намалят емисиите на парникови газове, които стимулират глобалното затопляне, доведе до предложения, че слънчевото геоинженерство - широко отхвърлено преди десетилетие като ненужно рисковано - може да спечели време, докато светът увеличи мащаба на намаляване на емисиите и отстраняване на CO2.

Досегашното затопляне от едва 1,2 градуса по Целзий увеличи интензивността, честотата и продължителността на смъртоносните и разрушителни горещини, суши и мегабури.

Парижкият договор за климата от 2015 г. призовава за ограничаване на повишаването на температурата на повърхността на Земята до 1,5 °C над нивата от средата на XIX в., за да се избегнат катастрофални последици.

Според Междуправителствената експертна група по изменение на климата (МГИК) към ООН ще се надхвърли тази цел, вероятно в рамките на едно десетилетие.

През 2018 г. МГИК заключи, че емисиите на парникови газове трябва да намалеят с 43% до 2030 г., за да се ограничи глобалното затопляне до прага от 1,5°C.

"С наближаването на средата на този срок емисиите не намаляват, а по-скоро се увеличават", заяви в доклада си бившият ръководител на Световната търговска организация Паскал Лами, който председателстваше комисията.

"Необходимостта от действия е ясна и незабавна."

Комисията - 13 бивши лидери и министри от Пакистан, Канада, Нигер, Индонезия и тихоокеанската островна държава Кирибати, както и водещи учени и ръководители на фондации - беше сформирана, за да предложи нови стратегии за намаляване на рисковете от надхвърляне на целта на Парижкото споразумение.

В доклада се казва, че намаляването на емисиите на CO2, метан и други газове, които затоплят планетата, остава основен приоритет.

В съответствие с констатациите и политическите цели на Междуправителствения комитет по изменение на климата (МКИК) и Международната агенция по енергетика (МАЕ), в доклада се призовава също така за насърчаване на технологиите за извличане на CO2 от промишлеността и производството на електроенергия, както и за премахването му директно от атмосферата.

Но най-очакваните заключения на Комисията бяха по отношение на SRM.

Методите за модифициране на слънчевата радиация включват изсветляване на морските облаци чрез засяването им със солни частици от океана и поставяне на гигантски огледала в космоса, които да отразяват слънчевата светлина, насочена към Земята.

Но техниката, за която се смята, че има най-голям потенциал, е впръскването на аерозоли - особено серни частици - в стратосферата, за да се отрази слънчевата светлина обратно в космоса.

Природата понякога постъпва по същия начин: силното изригване на вулкана Пинатубо във Филипините през 1991 г., при което бяха изхвърлени милиони тонове прах и отломки, понижи глобалните температури за около година, особено в Северното полукълбо.

Но все повече доказателства сочат, че предимствата на охлаждането на земната повърхност трябва да бъдат претеглени спрямо нежеланите странични ефекти.

Няколко проучвания показват, че изкуственото намаляване на радиационната сила на Слънцето вероятно ще наруши мусонните дъждове в Южна Азия и Западна Африка и може да доведе до опустошаване на дъждовните култури, от които зависи прехраната на стотици милиони хора.

Според доклада "Научна оценка на изчерпването на озоновия слой", публикуван по-рано тази година, то може да обърне напредъка във възстановяването на озоновия слой, който предпазва живота на Земята от смъртоносната ултравиолетова радиация.

Учените също така предупреждават, че повърхността на Земята ще се нагрее бързо, ако засяването на атмосферата с блокиращи Слънцето частици внезапно спре, известно като "шок от прекратяване".

С малки изключения - като Мексико, което е забранило експериментите за слънчево геоинженерство - повечето правителства все още не са въвели разпоредби, регулиращи SRM.

Изпращайте снимки и информация на [email protected] по всяко време на денонощието!

Остават 2000 символа

Поради зачестилите напоследък злоупотреби в сайта, от сега нататък за да оставите анонимен коментар изискваме да се идентифицирате с Facebook или Google акаунт.

Натискайки на един от бутоните по-долу коментарът ви ще бъде публикуван анонимно под псевдонима който сте попълнили по-горе в полето "Твоето име". Никаква лична информация за вас няма да бъде съхранявана при нас или показвана на други потребители.

* Моля, използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и коментари написани само с главни букви!
Зареди още коментари

Календар - новини и събития

Виц на деня

- Тате, тате, какво е ГМО?
- Мм, как да ти го обясня... МЕЧО ПЛЪХ, примерно...

Харесай Дунавмост във Фейсбук

Нови коментари