Мегабурите са подобни на ураганите на Земята, макар и значително по-големи

Ново изследване показва, че Сатурн - макар и много по-блед и по-малко цветен от Юпитер - също има дълготрайни мегабури с въздействия дълбоко в атмосферата, които продължават с векове.

В оптичния спектър ивичестата атмосфера на Сатурн изглежда плавно преминава от цвят в цвят. Но ако се види в радиосветлина - данните от VLA се наслагват върху изображение на Сатурн от "Касини" - отчетливата природа на ивиците е очевидна. Учените използваха данните от VLA, за да проучат по-добре амоняка в атмосферата на газовия гигант и научиха, че мегабурите пренасят амоняка от горните към долните слоеве на атмосферата, пише БГНЕС.

Най-голямата буря в Слънчевата система, антициклон с ширина 10 000 мили, наречен Голямото червено петно, украсява повърхността на Юпитер в продължение на стотици години.

Изследването на Сатурн е проведено от астрономи от Калифорнийския университет в Бъркли и Мичиганския университет в Ан Арбър, които са разгледали радиоизлъчванията от планетата, идващи изпод повърхността са открили дългосрочни смущения в разпределението на амонячния газ.

Изследването е публикувано в списание Science Advances.

Мегабурите се появяват приблизително на всеки 20 до 30 години на Сатурн и са подобни на ураганите на Земята, макар и значително по-големи. Но за разлика от земните урагани никой не знае какво причинява мегабурите в атмосферата на Сатурн, която се състои основно от водород и хелий със следи от метан, вода и амоняк.

"Разбирането на механизмите на най-големите бури в Слънчевата система поставя теорията за ураганите в по-широк космически контекст, предизвиквайки настоящите ни познания и разширявайки границите на земната метеорология", казва водещият автор Ченг Ли, бивш стипендиант в Калифорнийския университет в Бъркли, който сега е доцент в Мичиганския университет.