Изследвания показват, че религиозните хора имат силно вътрешно чувство за контрол над живота си

Хората, които вярват в Бог, обикновено са по-щастливи, по-удовлетворени от живота и по-здрави от невярващите, показва анализ на комбинираните европейски и световни проучвания на ценностите от 2020 г. Също така религиозните се доверяват на хората в обкръжението си - например съседи, повече от атеистите, и това също има значение за благоденствието. Различията между двете групи са по-големи в страните с преобладаващо вярващо население. Това показва обзор на Джон Б. Незлек от Института по психология към Университета за социални и хуманитарни науки във Варшава. Данните отразяват изводи за близо 125 хиляди участници от 77 държави, като само в 10 от страните средният процент вярващи е под 50, пише „24 ЧАСА“.

Има многобройни опити за обяснения за позитивната връзка на религиозността и здравето. Повечето разчитат на включване на променливи фактори като смисъл на живота, справяне със стреса, социална подкрепа и емоционална интелигентност.

Освен това разликите в благоденствието остават след отчитане на индивидуалните различия по пол, възраст, образование, доходи и ляво-дясна политическа ориентация. Изводите идват на фона на растящ научен интерес за влиянието на вярата върху духовния комфорт и физическото здраве.

Част от тренда е друг голям метаанализ от 2000 г. Той отчита и генерален бонус. Предположението на учените е, че ефектите от религиозността върху здравето и душевността могат да се разширят и до увеличено дълголетие/намалена преждевременна смъртност.

Теолози, философи, лекари опитват да разберат въздействието, което религията може да има върху човешките същества. Пътят на разсъжденията винаги минава през извода, че религията и духовността са сред най-важните културни фактори, придаващи структура и значение на поведението, ценностните системи и преживяванията. Логично има достатъчно основания да се смята, че вярата във висшата сила, както и да я нарича конкретен човек, е свързана със здравето, и то по положителен начин.

Изследователи от американската клиника “Майо” изтъкват в публикация как повечето съвременни проучвания показват, че религиозната ангажираност и духовността са свързани с по-добри здравни резултати, включително по-голямо дълголетие, умения за справяне с предизвикателства, по-малко безпокойство, депресия и самоубийства. В изводите специално е подчертано, че това е валидно дори при тежки заболявания. Аргументът е отново научен - няколко независими проучвания показват, че задоволяването на духовните нужди на пациента може да подобри възстановяването от заболяване. Сигурно не е случайно, че религиозните организации са построили много от първите болници по света, а духовенството често е включвало практикуващи лекари.

В проучване за по-добро разбиране на ролята, която духовността и религията играят в здравето, изпъкват няколко ключови факта.

В 80% от изследванията върху духовността/религиозността и здравето се открива силна връзка с психическата устойчивост.

Въпреки че религията налага представата за Бог като по-висша сила, която контролира нашата съдба, повечето анализи стигат до заключението, че онези, които са религиозни, имат силно вътрешно чувство за контрол над живота си. Например д-р Харолд Кьониг от университета “Дюк” твърди, че докато хората се молят и молят своя бог за подкрепа и напътствие, те изпитват чувство за контрол над ситуацията и това им помага да се справят с тревожността и депресията.

Не на последно място, в повечето религии присъства нормата за здраве и придържането към природосъобразен живот без разрушителни излишества и пороци. Това поощрява много хора да се грижат по-добре за телата си, като се въздържат от пиене и като цяло да не участват в дейности, които имат отрицателни последици за тялото.