Георги Латев е доктор по астрофизика и звездна астрономия. Работи в Българската академия на науките (БАН), където е главен асистент в Института по астрономия

Латев е един от учените от БАН, подписали отворено писмо в подкрепа на протестите за оставка на правителството и главния прокурор. На пресконференция тази седмица Латев заяви, че БАН трябва да върне дарението, направено от депутата Делян Пеевски в края на април. Ето какво каза още ученият в интервю за Дойче Веле.

ДВ: На пресконференция заедно с други учени от БАН заявихте, че управлението на страната е довело до "шистова" корупция - и затова призовахте тя да бъде изкоренена с “хидравличен удар”. Какво мотивира един човек на науката да заеме толкова остра обществена позиция?

Георги Латев: Да, терминът звучи страшно. Хидравличният удар е способ, с който се атакува нещо, което е пропило в почвата, като неслучайно дадох пример с шистовия газ. Позицията ми беше малко крайна, но наложителна предвид това, което се случва в страната. През последните десетина години в почти всяка институция наблюдаваме корупционни практики, които изобщо не биват забелязвани от прокуратурата. Трябва да мотивираме и подпомогнем гражданите, да им покажем, че и ние като учени виждаме какво се случва. Няма как да се скрием в пясъка и уютно да се прикрепим към новите хора, които са овластени. БАН като организация не прави политически изказвания, ние говорим от свое име. Но когато протестираме, ние протестираме и срещу унизителното отношение на управляващите към учените. Всичко е политика. А политиката, която води българското правителство в момента, е катастрофална.

ДВ: Имате ли подкрепата на колегите си? Колко представители на БАН вече са подписали отвореното писмо, с което искате оставката на правителството?

Георги Латев: Към 20 август писмото са подписали общо 280 учени и специалисти. Към 31 декември 2019 година броят на научните работници в БАН е 2543. Ако от бройката на подписалите писмото извадим специалистите, се получават около 9%. Повечето колеги са в отпуска, предполагам, че това число ще нарасне. Но е важно да има реакция. Ще дам един пример. Нашата атмосфера е дебела около 30 километра. Тази въздушна обвивка представлява едва 0,5% от размера на цялата планета, но ни пази живи. Хората от протестите са този много тънък лак, който пази обществото от издраскване.

ДВ: Поискахте да бъде върнато и дарението, което Делян Пеевски направи на Института по микробиология в края на април. Защо?

Георги Латев: Личните ми мотиви са, че името на г-н Пеевски не се ползва с добро в обществото. Някои ще кажат: Пеевски няма влязла в сила присъда, не е разследван. Но обществото беше два пъти скандализирано и извадено на площада заради този човек. Първо, когато беше назначен за шеф на ДАНС в кабинета на Пламен Орешарски. И в сегашно време с всички подозрения кой дърпа конците на дълбоката държава в България. Много медии се опитаха да изперат образа му с репортажи за неговите милионни дарения. Но за мен е неприемливо БАН да приема пари от тази личност.

ДВ: Кои са най-неотложните реформи, без които не може да бъде гарантирано научното развитие и качеството на образованието в България?

Георги Латев: Най-притеснителна е нестабилността във финансирането. Без пари за наука и иновации няма как да има ново знание, което да влезе в учебниците. Инвестицията в образованието не е инвестиция в приветливи стаи и звънци, които да пеят Бийтълс, вместо да издават звън. Освен това при първото правителство на Борисов беше извършена една саморазправа с висшата атестационна комисия. Тази комисия, разбира се, имаше нужда от реформа. Тя обаче беше гарант за това всички хабилитирани лица и доктори в България да израстват по един и същ начин. Независимо дали искате да станете професор в Югозападния университет, във Варненския университет или в Българската академия на науките, Вие минавахте през специализираните съвети на тази атестационна комисия. След като тази структура беше изкоренена, тя не беше заменена от почти нищо. Сега има изключително занижени критерии, които позволяват на ВУЗ-овете да слагат свои собствени правила за академично израстване, което изпълва България с ишлеме доценти и пишман професори. Ние имаме сума ти такива хабилитирани лица, които не са съпоставими. През 2010 година бюджетът на БАН беше намален на 60 милиона и стана сравним с бюджета за уличните кучета в София. Много от ВУЗ-овете и институциите на Академията трябва да минат през международен одит. Вероятно ще трябва да се разделим с тези под чертата. Това ще са тежки реформи, които обаче трябва да се случат.

ДВ: Кой, според Вас, е най-големият провал на това управление?

Георги Латев: Най-големият провал на управлението е, че нямаше ясна програма за реформи. И че проблемите се решават едва когато излязат на определен площад в центъра на София. И в здравната система са нужни реформи, и в образованието, в контрола на строителството, на хората, които бетонират плажовете и качват багери по планините. Реформа задължително и в съдебната система. Но ето, че с новия проект за конституция ще се засили могъществото на прокуратурата. И има опасност да се превърнем в прокурорска република.

Ние като граждани сме задължени да не се държим като захарно петле на властта, защото с всяко облизване на това петле нашият народ изтънява. Стопяваме се като нация и от това губим всички ние. В следващия кабинет, който се формира, на масата задължително трябва да се сложат тези въпроси за реформа - в съдебната система, в здравеопазването, в образованието.