Убийството преди 3 години в Търново бе сходно с това на Виктория Маринова.

Илиян Здравков - Зико получи присъда по съкратения процес, бащата на студентката се бои, че ще го хване амнистия.

Шокът и вълната недоволство, които се надигнаха в Русе след убийството на тв водещата Виктория Маринова, върнаха в Търново пресния спомен за сходно хладнокръвно убийство на млада жена преди 3 години, пише 24 часа.

23-годишната студентка Вероника Здравкова стана случайна жертва на циганин рецидивист, докато се прибира от работа по неосветена и пуста пътека между жп гарата и Южния пътен възел. 40-годишният Илиян Здравков-Зико я нападнал в гръб, за да я ограби.

Забелязал я да тръгва през релсите към моста над р. Янтра, докато чакал влака за Горна Оряховица. Там се криел в краварник при брат си, защото бил издирван, за да лежи в затвора след влязла в сила присъда за друго престъпление.

Килията бил напуснал само месец по-рано, но се оказал неоткриваем за МВР. Търсили го на известните им адреси, но нищо, обясняваха след престъплението.

“Случилото се в Русе е идентично с убийството на Вероника, по схема е едно и също”, казва бащата на погубената студентка Трайчо Трайков. Идентична бе и обществената реакция - протести, бдения и шествия, подписки за най-тежко наказание, дори за връщане на смъртната присъда.

Фаталният последен ден на февруари 2015 г. за Вероника преминава в очакване. Тя е на работа в голям мебелен магазин, но на следващия ден ще пътува за родния Никопол. Баща ѝ Трайчо има рожден ден. Фамилията ще се събере, всички очакват момичето. Тя е подготвила подарък за баща си. Не успява да му го даде.

Вечерта изключително необичайно телефонът на Вероника не отговаря. Родителите Трайчо и Надя знаят, че по време на работа личните разговори са недопустими, затова започват да звънят на дъщеря си след 19 ч. Връзка с нея обаче няма. След безброй безрезултатни набирания още в 2 ч през нощта двамата поемат за Велико Търново. Сигурни са, че нещо се е случило, момичето им никога не е изчезвало така. Започва мъчително издирване, разговори с приятели и колеги на дъщеря им, сигнал в полицията.

Три дни бащата ходи отчаян по пътя на Вероника

Допуска различни версии - отвличане, канал за бели робини, похищение от търговци на плът. Накрая вече очаква най-лошото, но иска поне да му върнат тялото, да си я прибере. Близките започват собствено издирване в реката и шубраците наоколо, включват се полицаи с кучета. Водолази с лодки и колове обследват близо 3-километровия участък по течението на Янтра от моста до пречиствателната станция.

Тялото на момичето открива случаен рибар на 3 март. Закачило се в коренища на паднало дърво на около 15 метра над моста, нагоре по течението. По главата и лицето има следи от удари, панталоните са свалени наполовина. Веднага тръгва мълва, че най-вероятно е жертва на сексуален маниак, което по-късно се опровергава. Липсват дамската чанта, телефоните и вещите на Вероника, което води криминалистите към версията за убийство с цел грабеж.

Само 3 дни след това те стигат до извършителя. Засичат го на камерата на банкомат на гарата в Горна Оряховица, където се опитва да тегли пари от картата на Вероника минути след убийството

Местните полицаи го разпознават.

Година по-рано той е пребил и опитал да обере друго момиче в района на гарата в Горна Оряховица. Девойката от Русе пристигнала, за да се види с приятел от интернет. Тъй като не е местна, не успяла да се ориентира. В местността Бабенец попаднала на Зико. Той предложил да ѝ помогне. Обаче я подмамил в безлюдна местност, бил я и задигнал от нея таблет, телефон и други вещи на обща стойност 1301 лв. Момичето се опитало да измъкне дамската си чанта от нападателя, тогава той я цапардосал отдясно по главата с дебела тояга. Жертвата му паднала на земята, а той я подминал. Така успяла да избяга и се обадила в полицията от близка бензиностанция. По-късно за наглия грабеж циганинът получи 4 години.

Той е прекарал 1/3 от съзнателния си живот зад решетките

Дебютирал с грабеж, придружен с убийство в Беленск,о още като непълнолетен. Периодично влизал и излизал от килията - основно за кражби в условия на опасен рецидив.

На фаталния 28 февруари 2015 г. Зико отива на жп гарата в Търново, където в 19,32 ч по разписание трябва да тръгне пътническата композиция за Горна Оряховица.

Докато се шляе по перона, вижда Вероника, която дитръгнала от мебелния магазин на 200 м от гарата около 18,50 ч. Щом я забелязва да пресича линиите и да се отправя в тъмното, на Зико му хрумва да я обере. На около 15 метра след моста я напада в гръб и я удря с все сила по главата с брадвичката, която носи. Продължава да нанася удари, докато момичето спира да мърда.

После съдебните медици ще преброят общо 7 удара, а смъртоносният - вляво над слепоочието на девойката. “Тя не ме усети. Изненадах я! Не успя да се съпротивлява”, признава при разпитите престъпникът.

След убийството завлича тялото в реката, прибира оръжието, дамската чанта на Вероника и мобилния ѝ телефон и успява да се метне в мотрисата към Горна Оряховица. Влакът пристига по разписание в 19,37 ч, а в 19,42 той вече опитва да използва дебитната карта на жертвата си на банкомата в гаровата сграда. При ареста му в кравефермата край Горна Оряховица откриват трофеи от Вероника - парфюм, синджирче и пръстен. Оръжието на престъплението и дамската чанта на жертвата така и не са намерени. Казва, че ги е изхвърлил в р. Янтра от моста край с. Първомайци.

Бруталният циганин прави пълни самопризнания и иска да съдейства на разследването.

Показва всяко от действията си в следствен експеримент

По-късно ДНК експертиза установява, че кръвта по дрехите му е от Вероника.

Делото в окръжния съд срещу Илиян Здравков започва и приключва за един ден - на 15 септември 2015 г. За пореден път в богатата си практика в съдебните зали Зико се кае и иска съкратен процес. Това му гарантира редукция на наказанието с 1/3. Така получава 30 години при първоначален строг режим

Пред Апелативния съд обаче иска: “Моля да бъде изменена присъдата ми, не чак много, защото я заслужавам, но поне част от нея. Съжалявам за стореното, не съм искал така да стане”. Присъдата му е потвърдена на всички инстанции и той вече я излежава в Ловешкия затвор.

“Той сега е защитен от закона, ще си лежи там, няма значение колко години. Ще дойде някаква амнистия и ще си излезе да прави същото”, казва Трайчо Трайков.“Освен това тежи на обществото. Вместо да си храня детето, аз храня него и неговите поколения”, продължава почерненият баща и не се отказва да търси справедливост чрез промени в закона.