Хюриет Сюлейманов изтърпява 15-годишна присъда в Софийския централен затвор.

Той погуби трима студенти при зверска катастрофа край Луковит. Инцидентът стана на 5 май 2014 г. При него загинаха Владислав Горанов, Николай Менков и Цветелина Таслакова, а Иван Гюмишев бе осакатен. След кървавата драма Хюриет избяга в Германия и получи присъдата си задочно. На 12 януари т.г. бе екстрадиран у нас и вкаран в столичния пандиз, пише България Днес.

- Хюриет, свикна ли вече в затвора?

- В килията сме осем души. Би трябвало да сме по-малко, в европейските затвори са по четирима. По 4 кв.м трябва да се падат на човек, но все пак сме в бедна България.

- С какви удобства разполагате в килията?

- Имаме си телевизор и кабелна. Най-много слушаме чалга. Новините ги следим всяка вечер, както и сутрешните блокове.

- С какво те хранят?

- Яденето е хубаво. Хранят ни със свинско, наденица, кренвирши, боб, леща. Три пъти на ден. А за закуска веднъж макарони, на другия ден маргарин с мармалад и чайче.

- Как те приеха съкилийниците?

- Много добре. Като всеки един нов затворник ми казват да не се притеснявам, че нещата ще се оправят. Даваме си кураж един на друг.

- С какви присъди са те?

- За грабежи, кражби и убийство, но с по-малки присъди. С тях гледаме новините за мен, където често съм наричан изрод, убиец, непукист. Това много ме жегва.

- Родителите на покойните студенти те наричат екзекутор и примат. Не успя нищо да им кажеш, защото бе съден задочно. Сега е моментът да го направиш.

- Не им се сърдя. Поставям се на тяхно място и си представям какво е да загубиш детето си. И аз да бях на тяхно място, и аз така щях да говоря. Също щях да искам смъртна присъда. Разбирам ги, боли ги много. Но аз ли съм единственият в България, който кара без книжка? Не съм единственият катастрофирал. Има много по-тежки случаи. Затова да не се гледа само моят случай.

- Чувстваш ли се виновен?

- Честно и искрено ти казвам - чувствам се виновен. Все пак има три млади жертви, тепърва започваше животът им. Но и аз съм млад. Тогава бях на 29, сега съм на 32 години. Пет години живях на семейни начала с моята приятелка.

- Какво се случва сега с нея?

- Разделихме се за 7-8 месеца, но пак сме заедно. Затова мисля да сключим граждански брак в затвора. Ще бъде изненада за нея съвсем скоро. Пуснал съм молба до община "Младост", където живеехме с Албена. Тя е на 27 години. Самата сватба ще бъде извън пандиза, като изляза.

- Ще се съгласи ли?

- Надявам се, ще видим. Времето ще покаже. Дано този брак ми облекчи режима. Сега съм с усилено строг режим с 15-годишна присъда. Надявам се най-вече делото да се върне за ново разглеждане, защото експертизите са манипулирани. Те трябва да се изготвят в София, за да няма корупция.

- Справедлива ли е присъдата ти?

- Не, защото делото се гледа без моето присъствие. Ако исках да задам въпрос, не можех да го направя.

- Защо тогава избяга в Германия след катастрофата?

- Заплашиха ме с убийство, докато бях вкъщи под домашен арест. Пишеха: "Циганин мръсен, ще те убием. Ти уби нашите деца". Казах на приятелката ми: "Няма да ходя на дело, ти отиди". Страх ме беше да не ми направят нещо от яд в съда. Делото се отложи. Имаше полицаи отвън, но не влизаха вътре. Албена свидетелства, че ме е накарала да бягам. Много ме е яд за това. Затова сме се карали. Питал съм я защо го направи. Трябваше да си остана на място и като дойде полицията, да им кажем какво се е случило. Ако беше се случило така, можех да бъда с по-малка присъда. Знам, че съм виновен, че нямам книжка. Това го знае цяла България. Но никой не показа как точно е станала катастрофата и как са били застанали колите след удара. А истината е, че младежите с реното ме удариха. Моята кола си остана в моето платно. Тяхната кола е един тон, а моята е два тона. Не може да се сравняват двете. Ако бях влязъл в тяхното платно, щях да си остана там, а нямаше да съм в моето.

- Съжаляваш ли за стореното?

- Да.

- Чувстваш ли се убиец?

- Не. Не съм ги ударил аз, а те мен. Но се чувствам виновен, че не трябваше да карам колата без книжка.

- В Германия при кой отиде и какво прави?

- При голямата ми сестра в градче до Щутгард. Там имам познати турци, които работят в строителството. На ден взимах между 500 и 700 евро надница. Работил съм зидария, слагал съм теракот в баните, умея много шпакловката и драсканата мазилка.

- Изкарвал си хубави пари и си имал добра перспектива. А сега си в затвора, почернил десетки хора.

- Да. Хората си плащаха и нямах нужда да крада. А тук ми се налагаше да го правя. Ако изляза с моите присъди, веднага ми казват, че няма работа за мен. Имах 5-6 условни присъди за дребни кражби, които правех, за да има какво да ям. Имах и 2-3 ефективни присъди, които бяха кумулирани. Това в Германия не го гледат.

- Къде крадеше?

- Роден съм в Разград, но като навърших 12 години, се преместихме в София, в квартал Ботунец. Сестра ми беше женена в София. Търсех работа, нямаше такава и се принуждавах да крада. Но искам да загърбя миналото. Има много по-големи хора от мен. Защо трябва да се говори за мишката, а не за големите плъхове?

- Подкрепят ли те близките ти?

- Да. Живи и здрави да са, не са ме оставили. Най-близки са двамата ми братя, които са в Германия. Четири сестри имам - и те са там.

- На какво се надяваш?

- 15 години няма да лежа в затвора, каквото и да става. Смятам, че съдът ще върне делото за ново преразглеждане, защото съм съден задочно. Надявам се на честен и справедлив процес. Експертизите да се направят отново. Но не в Червен бряг, където родителите ги преправят и си плащат под масата някой лев само и само господин Сюлейманов от турски произход да вземе 15 години. И не само да се лъже и мами, че аз съм влязъл в тяхното платно.

- Колко пари са давани според теб тогава?

- 1000 - 2000 лв. Зависи за колко са се разбрали с човека.

- Кажи честно - какво направи след удара?

- Бях в паника. Слязох и тръгнах да помагам. Дърпах вратите на реното, но бяха усукани. Имаше малко кръв на предното стъкло, което се беше счупило.

- И като не успя?

- Приятелката ми каза да бягам и аз се шашнах. Аз гледам да помагам, тя ми казва да бягам. И в паниката напуснах местопроизшествието.

- Какво направи после?

- Ходих в някакво село при едни роми. Влязох в къщата и търсех помощ. Бил съм в паника, в шашалница. Ако бях адекватен и имах пари в мен, щях ли да ходя там? На всеки може да се случи това.

- С чиста съвест ли си лягаш вечер?

- Не. Няма как. Това ме яде отвътре. Терзае ме и ми тежи. Не спя спокойно. Всеки ден го преживявам. Картината на катастрофата ми се е запечатала в съзнанието. Постоянно се тормозя с това дело. Майка ми почина, като ме задържаха в Германия. От нерви и притеснение си отиде. А за пет дни ми побеля брадата.

- Като излезеш, какво ще правиш?

- Отивам в Германия. Какво да правя тук? Ще бъда най-малкото под прицел на роднините. Чувам, че ми се заканват с убийство. Но това е нормално. Държи ме единствено това, че един ден ще изляза и ще започна на чисто.

- Страх ли те е от заплахите за отмъщение?

- Въобще не ме е страх. Имам един живот. За какво да ме е страх? Аз ли съм ги блъскал? Призовавам главния прокурор Сотир Цацаров да ме извика лично на разпит и да му разкажа истината за случая. Да се възобнови делото и да се обърне внимание на експертизите.

- Какво очакваш от евентуално възобновяване на делото срещу теб?

- Ако делото се възобнови и реша да се призная за виновен, трябва да е пет или шест години по съкратената процедура. Обжалвам 15-годишната си присъда в Страсбург. До шест месеца очаквам решение. Твърдя, че присъдата е незаконосъобразна, защото е задочна, и трябва наново да се гледа. Айде малко някой да се постави и на моето място. Да дойде да лежи където съм аз. Да гледаме реално на нещата. Защо не показват колите на хората да видят кой кого е блъснал? Защо ги крият? Недейте бе, хора! Живеем в правова държава! Има много по-големи риби от мен, а да не се говори за мишките. Дето си шарят някой лев да им се наредят нещата. Стависки какво направи? Блъсна пиян момичето и понеже е шампион, взе условна присъда.