Всяка година у нас 130 000 норки губят живота си, за да станат част от индустрията, която произвежда кожени палта и аксесоари.

В близост до Стара Загора край село Маджерито се намира по-голямата от двете ферми за норки у нас, предава bTV. В нея живеят близо 130 000 норки, които са убивани и одирани всяка година.

За да не се стига до убийство на видове, чието месо не се яде, наскоро беше внесен законопроект, който забранява отглеждането на животни само заради техните кожи. Текстът предвижда забраната да влезе в сила от 1 януари 2021 г., а убийството на норки вече да се квалифицира и като жестокост към животните.

„Вече от две години се чака да се предприемат някакви мерки, за да се забрани тази жестока индустрия, каквато са фермите за ценни кожи. В България има такива ферми, отглеждат се 130 000 животни. Убиват се всяка година такова количество животни и е време това да спре така, както е спряло в много други европейски държави”, смята Петя Алтимирска от НГИ „Забрана на добива на ценни кожи в България”.

Законопроектът предвижда още фермите за норки да бъдат закрити, а повече разрешителни за такава дейност да не се издават.

За фермата в село Маждерито това също означава закриване. Но всъщност собствениците не само не планират това, те даже мислят за разширяване на бизнеса.

„Хората категоризират животните: едни са домашни любимци, други за селскостопански нужди, трети са вредители, абсурдно е да се говори за еднакво третиране. Защото ние се грижим за домашните любимци и селскостопанските животни и в същото време изтребваме вредителите, например плъховете. Най-важното е да се фокусираме върху благоприятен начин на живот на тези животни във фермата. ние имаме многократни проверки от ветеринарните власти българските и сме сертифицирани по европрограмата „Фър Юръп”, казва председателят на Асоциацията на норковъдите Павлина Лоя.

Според нея норките във фермата край Маджерито живеят добре и не се смущава от факта, че те ще бъдат умъртвени.

„Убиването на норки се случва посредством обгазяването им с въглероден диоксид, което се счита от експертите за най-хуманния начин за евтаназия”, обяснява Лоя.

През юли bTV показа незаконно гробище за хиляди норки. От тогава до днес няма отговор откъде са труповете.

„Всички трупове се извозват на екарисаж или инсинератори, за което фермата има всички документи от началото на съществуването си”, казва Лоя и отбелязва, че не може да коментира случая в репортажа на bTV, „защото във фермата сме проверявани многократно и имаме всички документи”. Категорична е, че всички трупове на животните се горят в определени от държавата инсинератори.

За случая от юли месец обаче експертите от неправителствения сектор не мислят така.

„Едната хипотеза е, че служителите на тази ферма за норки край село Маджерито сами са организирали този начин на загробване. Другата хипотеза е,че фермата е предала труповете на животните на фирма за унищожаване на биологичен отпадък,която не си е свършила работата и ги е загробила там", заяви през юли Явор Гечев от Фондация „4 лапи”.

Фермата край Маджерито и до днес няма коментар по темата. Според тях кожите на норките се продават в чужбина чрез търгове и аукциони, а труповете остават тук и се изгарят. А убийството се извършва по най-висок европейски стандарт.

Между 50 и 70 норки се събират в газова кутия, където се евтаназират чрез обгазяване с въглероден диоксид от двигател. Цялата операция отнема 20 минути.

„Това е най-хуманният начин за умъртвяване”, казва председателят на Асоциацията на норковъдите.

Лоя обаче казва, че не може да коментира финансовата част на този бизнес и не знае какви са печалбите на фермата край Маджерито, тъй като не е представител на собственика, а председател на Асоциацията на норковъдите, макар че в репортажа представлява и стопанството.

Цената на кожата на всяка една норка е между 25 и 30 евро.

Сред мотивите на вносителите на законопроекта за забрана на фермите е на първо място нехуманното отношение към животните, които живеят на тясно. Те трябва да се ваксинират срещу различни болести като Гана, ботулизъм и антракс, от които могат да се заразят.

Според вносителите на законопроекта норките се отглеждат основно, за да ядат отпадъци от ферма за пилета на същите собственици.

Председателят на асоциацията на норковъдите не крие, че това е менюто на животните.

„Норките се наричат естествените чистители на природата, защото се изхранват от остатъци от човешката консумация, това е навсякъде, в цяла Европа”, казва Павлина Лоя.

„Това, което предлагаме всъщност е да се спре отглеждането и убиването на животни само с цел добив на кожа. Тоест не става дума за телета например, а за норки, за чинчили, за онези животни, които умират само заради кожата, при положение, че вече никой не носи палта от норки, а се ползват за аксесоари. Тоест заради това, да имаш на чантата някаква финтифлюшка умират в България около 130 000 животни годишно”, обяснява Антон Кутев, който е вносител на законопроекта.

„Отгоре на всичко те се гледат в ужасяващи условия в едни малки клетки. Аз лично не мога да го възприема това като цивилизован начин за отношение към животните. Разбира се, човекът е хищно същество и когато задоволява хранителни нужди, но не и когато избиваме 130 000 животни годишно, само за да правим от тях някакви ключодържатели”, смята Кутев.

Законопроектът изненадващо обедини леви и десни, ГЕРБ и БСП. Въпреки че не е безспорен и срещна и възражения.

„На първо четене подкрепихме законопроекта за норките. Като се има предвид светът колко бързо се развива и как се случва всичко, аз също съм любител на животни, не точно на норки, на кучета, но аз съм за хуманно отношение към тях и смятам, че всяко едно живо същество има право на живот”, заявява Нели Петрова от ГЕРБ.

„Мисля, че е поредното либерално - зелено безумие. В крайна сметка, индустрията работи така от години. Аз съм съгласен за така нареченото хуманно отношение към животните, но дайте да не стигаме до крайности”, казва пък Александър Сиди от „Обединени патриоти”.

За забрана на убийството на норки в България още през юни 2019 г. има внесена подписка в Народното събрание с 51 234 подписа. А социологическо проучване сочи, че 75% от българите са срещу гледането на животни за кожи, а 65.6% са за забрана на фермите.

Вече 64 организации публично са се обявили за това, а 12 европейски държави са забранили отглеждането на животни за кожа. Сред тях са Англия, Норвегия, Белгия, Холандия, Люксембург, Австрия. От международната организация на норковъдите обаче не намират проблеми у нас.

„Тази ферма е получила своите сертификати, така че условията са добри. Фермите за кожа в Европа изглеждат по много подобен начин, това е професионално поддържана ферма от моя гледна точка”, казва Мик Мадсън, шеф „Комуникации" във „Фър Юръп".

Според него условията са добри и животните изглеждат добре, защото „има естествен избор на партньор, майките отглеждат поколението си, те растат заедно както в природата, а клетките приличат на гнездата им в природата. Не се превозват животни до кланица, което би било признак за лошо качество на живот. Тоест от гледна точка на науката, норките имат добър живот в това стопанство”.

По официални данни, записани в мотивите на законопроекта, всеки месец умират над 600 норки. Има и още проблеми. Според местните хора норките бягат и избиват животните им.

Стопанството на Жельо е сред засегнатите от норките. Загубил е няколко животни, а две норки е хванал собственоръчно. Те не се страхували от кучето, спокойно влизали в двора му и изяли няколко пилета.

„Гледам нещо минава тука. А, норка, бяла. Аз, щот ме е страх да не ме ухапе, сложих едни ботуши и с ботуша я натиснах, много борба беше, докато я уловя. Хванах я за врата и жена ми даде едни големи баки с капак”, разказва Жельо.

Друг жител на Маджерито – Георги Георгиев, твърди, че бедствието с норките е огромно и колкото и норки да хванеш, идват нови.

„Досега съм убил 13 норки. една направо беше изяла на заека муцуната а па колко пилета убиха, това е нещо страшно”, казва Георги.

„В България фермите са създадени по начин да предотвратят избягването на норки в околната среда. Това включва плътна ограда, която е с бетонова основа, врати, които са с двустепенна система на сигурност и създават буферна зона, също така сградите са целите опаковани от мрежи и на всеки отвор, която е потенциално място за бягство, има поставени мрежи и капани”, казва председателят на Асоциацията на норковъдите.

„Винаги може да има спекулации, защото преди време имахме случаи на навлизане на активистите във фермата, бяха влезнали през нощта. Голям процент от случаите на изпускане на норки в природата е дело на активисти с радикални мнения по отношение на правата на животните”, допълва Павлина Лоя. „Норките не би трябвало да бягат, те са инвазивен вид и не би трябвало да бягат от фермата. Аз много се съмнявам, че могат да избягат от тази ферма, има двойна порта, има капани навсякъде, много солидна ограда, най-добрата охрана, която съм виждал в цяла Европа”, казва казва Мик Мадсън, шеф „Комуникации" във „Фър Юръп".

Според него е невъзможно норките да избягат, но допълва, че „не знам дали има подобни примери, но изглежда много трудно за толкова малко животно да напусне тази ферма”.

„Проблемът е, че тези норки бягат, вече имаме документи, че над 100 от тях са избягали в едно старозагорско село, а те са вид, който е много инвазивен и който бързо се развъжда и нямат естествени врагове в природата. Тоест те започват да убиват котки, кучета, кокошки, всякакъв добитък, защото са пъргави и няма кой да ги спре и резултатът е, че нанасят щети и на стопаните”, казва обаче Антон Кутев.

От фермата отричат всякакъв вариант за бягство на норки. Но според местните хора това е често и дори има отработена процедура в тези случаи.

Жельо разказва, че предава хванатите норки обратно на фермата, а в замяна получава живи пилета. Павлина Лоя обаче отказва да коментира неговите думи, тъй като „това си е политика на фермата, аз не съм присъствала на подобно нещо”

Георги пък разкрива, че от фермата не искат обратно хванатите норки, „защото може би са заразени”.

Освен че се разболяват от различни болести, норките са опасни и за околната среда, казват експертите. Като хищници те са заплаха за 47 вида птици и животни у нас, част от които са защитени.

„Заплахите за биоразнообразието са много големи, защото това е чужд вид за нашата страна. Хищник, който може да улови много жертви, защитени видове, да навлезе в „Натура 2000”, защитени зони и територии”, обяснява гл. ас. д-р Йордан Кошев от Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН.

Според д-р Кошев цената за отстраняването на норки от дивата природа, след като веднъж е допуснато разпространението им, е много висока. В Испания уловът и умъртвяването на дива американска норка, като се пресметнат всички разходи - човекодни, капани и транспорт стига до 2900 евро на животно. При това без да се отчитат другите рискове.

„Това е хищник, който пренася зарази, естествено, особено като влизат в населеното място.Те за седеммесечния си живот отделят около 20 килограма фекалии. За 130 000 норки са 2500 килограма фекалии”, казва гл. ас. д-р Йордан Кошев.

Според Павлина Лоя е нормално и миризмата във фермата е характерна за всяко животновъдство.

„Миризмата тука е отвратителна, някой път не се диша, има стари хора, които не могат и се обаждаме на 112. тая миризма е от изпражнения, както и от пилетата”, разказва Георги Георгиев от Маджерито.

И още един щрих по темата - оказва се, че фермата в Маджерито, въпреки евтаназираните 130 000 норки годишно, е на постоянна загуба.

„Приносът на тази индустрия за икономиката на България е пренебрежимо малък, под една стотна от процента. Заетите са 50 човека, данъци не се плащат, защото фирмата е на загуба, поне по официални данни”, казва Явор Гечев от Фондация „4 лапи”.

И докато законодателят мисли за закриване на ферми, фермите мислят за разширяването си. Строят се нови корпуси, а броят на животните според БАН ще скочи повече от двойно.

„Перспективата е да станат 400 000 има положителен ОВОС за увеличаване на капацитета на сегашната ферма и строителство на нова ферма до село Могила”, разкрива гл. ас. д-р Йордан Кошев.

Каквото и да решат политиците, всички норки във фермата в Маджерито ще умрат през ноември. Ако забрана за отглеждането на такива животни бъде приета, тя ще влезе в сила с едногодишен гратисен период от 2021 г.

А дотогава дискусията да убиваме ли едно животно само заради кожата му ще продължи.