Докато се приготвям да пиша, "Ройтерс" съобщава, позовавайки се на български правителствен източник, че има задържан заподозрян за убийството на журналистката от русенската телевизия TVN Виктория Маринова.

Докато сядам да пиша, полицията в Русе, която разследва престъплението, уточнява, че няма заподозрян, а задържан за проверяване на алибито му, пише Петя Владимирова в Дневник.

Тече четвъртият ден и е видно, че полицията е затруднена с разкриването на убиеца по горещи следи. А от три дни ни съобщават, че по случая работят най-добрите криминалисти, главният прокурор отиде вчера, за да каже, че има напредък, защото експертизите са готови, днес в града пристигна неговият говорител и още прокурори, вътрешният министър все още е там...

Не се срамувам да призная, че се моля да успеят - и как би ми се искало да пиша тези редове в държава - моята държава, в която всички се тревожим от затруднението на нейните служби, но с подкрепа, надежда и доверие следим всяка стъпка и усилие на полиция и прокуратура и да - и се молим да успеят.

Това вече е невъзможна илюзия. Четвърти ден се разгаря все по-силно огънят на недоверието, предопределено от разрухата - институционална и морална, на институциите, които години наред вместо за борба с престъпността служеха за щитове или тояги на овластено беззаконие. Късно е за пощада. (Жалко за онези криминалисти, които са запазили живеца на професията и призванието си, сигурно ги има.)

Именно недоверието наля маслото в огъня, който четвърти ден осветява състоянието на българската журналистика и публична среда, разделена на два полюса: че водещата на предаване в телевизия TVN е убита заради журналистическата й работа като разследващ журналист; и другият полюс - че тя не е била разследващ журналист и по-вероятно убийството е битово криминално престъпление. А защо да не е възможна хипотезата, че престъплението е свързано с работата/телевизията/собствениците, независимо че самата тя не е правила разследвания досега...

Полюсите могат да бъдат неутрализирани единствено от разкриването на убийството. А дали когато това се случи някой ще вярва на евентуалното заключение... Ами ако въобще не бъде разплетено...

Така влизаме в затворения кръг на безнадеждността и това нямаше да направи толкова силно впечатление никому, ако този път България не отбеляза безпрецедентно настъпление в световните медии и реакциите на световни лидери. България, за която обичайно нищо не се говори на Запад, сега насити новините от Владивосток до Ванкувър, и от "Файненшъл таймс" и "Фигаро" до CNN и Fox News, и със загриженост я коментират зам.-председатели на Европейската комисия (Франс Тимерманс) и генералният секретар на ООН Антониу Гутериш. А еврокомисарят по правосъдието Вера Йоурова предложи помощта на европейските агенции. Реакциите продължават.

Виктория Маринова можеше да бъде разследващ журналист

Досега телевизионната водеща не е била разследващ журналист, но това не я прави по-малко ценна за професията, особено при нейната искрена посветеност на каузи, свързани с бедни и уязвими деца; и заявеното намерение в новото предаване, което води, да търси истината и да представя разследвания (започва с това на журналистите Димитър Стоянов от "Бивол" и Атила Биро (Attila Biro) от RISE Project Romania, арестувани, докато разследват корупция при разпределението на средства за европроекти от "Джи Пи груп").

Но представяйки бруталното престъпление като убийство на журналист заради неговата работа (цитира се, че е разследвала злоупотреби с евросредства), тоест убита е за да замълчи, без да е установено дали е така, подменяме и големия проблем на българската журналистика - всъщност у нас днес журналистите убиват ли ги?

Или ги купуват, притискат, плашат, докато ги накарат да млъкнат? Тормозят собствениците им... От новините на световните телевизии и от изявленията на международни фактори излиза, че ги убиват.

Впрочем зам.-председателят на ЕК Франс Тимерманс щеше да е по-полезен, ако беше забелязал през всичките години, докато Европейската комисия наблюдава българския обществен ред и правосъдие, как бавно и полека, но необратимо и здраво бяха впримчвани институциите в служба на частни интереси, докато мониторинговите доклади на ЕК йезуитски усукано отбелязваха напредъка на правовата държава и политическата воля за това. Сега от същите институции чакаме резултат - заедно с г-н Тимерманс...

Няма изход от затворения кръг на безнадеждността, поне в този момент.

А за западните медии заключeнието следва логиката - там където е застрашена свободата на словото - журналистите по правило ги убиват. Не винаги - усилието тук е друго - да ги накарат да мълчат. И това също е убийство.