"За първи път чувам за такъв медал. Не съм го виждала. Иначе медалите стоят при баба ми, не са у нас."

Така отговори на въпроса къде е закачила медала от Рио, който организаторите на олимпиадата дадоха специално за нея на нейните съотборнички, Цвети Стоянова в предаването "Папараци".

Ето какво сподели още бившата гимнастичка пред камерите:

"Ако влезеш у нас, няма да разбереш, че съм гимнастичка. Само една-две снимки, които не са окачени на видно място. Като цяло се опитвам да забравя периода си на гимнастичка. Може да звучи странно, но това не беше един от най-щастливите периоди в живота ми. Никога не съм била влюбена в художествената гимнастика. Винаги съм го правила в памет на майка ми, която като дете е мечтаела да стане гимнастичка. Прекалено неамбициозен човек съм. Много държа да си изиграя съчетанието без грешка, за да не ми се кара треньорката, но медалът не ми е бил главната цел. Залата не ми липсва. Не знам дали си струваха всички тези лишения."

Стоянова обясни, че от самото начало е знаела, че няма да получи олимпийска пенсия. Министърът лично й съобщил, че такава пенсия се дава само на хора, участвали в игрите. 

Цвети не скри също така, че вече не общува с бившата си съотборничка и най-близка приятелка Цветелина Найденова.

"Не исках публично да го оповестяваме. Не знам къде се пропука нашето приятелство. Не й се сърдя за нищо. Даже съм й благодарна, че тя ми даде важен урок в живота. Както и много други хора, които ме оставиха в най-тежкия ми момент. Те ми показаха, че никога не са били с мен. В болницата се борих за живота си, а след излизането вече се борех с живота. Трябваше да проходя, беше ми трудно дори до тоалетната да отида. Предстоят ми още операции.

Съмнявам се, че бих простила на Цвети. Преди месец бих казала да, но сега вече не", сподели Стоянова.

Бившата гимнастичка е категорична, че засега не мисли да сватба и още по-малко за деца с нейния приятел футболиста Александър Любенов.

"Засега не планираме. Рано е, ние сме само на 22 години. Моят приоритет е да се излекувам напълно, а неговият – кариерата. За деца - абсурд! Трябва да съм поне на 27-28 години. Искам да си поживея. Израснах в залата и нищо не съм видяла от живота. Сега тепърва започвам да излизам по заведения. В момента аз едва се грижа за себе си и не е моментът да гледам дете."

След всичко преживяно Стоянова благодари на всички, които са били до нея и са я подкрепили, за да се изправи и продължи напред.

"На първо място на Господ и на лекарите – д-р Илиев, д-р Габровски и д-р Георгиев, които направиха трите операции. На министъра Красен Кралев, който помогна с парите за рехабилитацията в Германия. На Илиана Раева, която пое операциите и престоя ми в болницата. На семейството ми, които всеки ден в продължение на четири месеца идваха в болницата и се усмихваха на свижданията, въпреки че през останалото време са плакали. Благодаря и на приятелите ми, на ансамбъла, на всички, които се молеха за мен!"