"Аз вярвам, че българският артист е много талантлив. Възпламених се от тази възможност да идват тук специалисти, които да гледат български театър", така Манева обясни работата си по международния театрален фестивал "Варненско лято", на който от 24 години е артистичен директор.

Цветана Манева обясни, че фестивалът се простира в параметрите на това, с което разполага. Въпреки че е трудно, каза тя, се успява и си заслужава усилията, информира БНТ.

"Надявам се, че някой ден ще бъдат оценени достойнствата на този форум, защото ако той започне да стои на едно и също място, все едно е загинал. Затова трябват пари. Хубаво е, толкова прекрасни спектакли има в Европа, които могат да дойдат тук"

Манева се определя като последователен човек. За нея, ако човек не действа, предава себе си.

"Никой път не е толкова дълъг, че да не стигнеш по него до това, което искаш да постигнеш", каза тя и се съгласи, че упоритостта е една от силни ѝ страни.

За силата и значението на изкуството, тя каза:

"Изкуството е мерило за духовно равнище. Ако искаме да сме духовно по-извисени, трябва да се обръщаме към изкуството"

На въпроса "На какво учи студентите си?", Цветана Манева отговори:

"Първо да вярвам в себе си. И ако искат това, за което са постъпили в института, те трябва да полагат много усилия и да опитват непрекъснато. Никой не знае какъв е лимитът. Те трябва да проверяват. Всички живеем в началните си младежки години с лимита, който ни е определен. От тези, които са ни възпитавали, от тези, които са ни обучавали, и най-вече изпълнени със съображения, че това трябва и онова не трябва. Актьорската професия е нещо, в което трябва да се хвърлиш"

Манева смята, че своят лимит дори е надминала:

"При мен всичко върви много плавно. С напредването на възрастта усещах и изчерпването на лимита - за присъствие на сцена говоря. На екран и в сериали е по-лесно"

Въпреки това, тя каза, че от нищо не се отказва. А работата я поддържа дейна и ѝ пречи да се предаде и да се откаже да си проверява лимита.

Как живеят хората на духа във време, в което думите много често служат като оръжия, с които да се нараняваме, тя обясни така:

"Единствено издигането на духа ще доведе до тази промяна на взаимоотнасянето ни. Ние се отнасяме нечовешки един към друг. И към животни. Към растения. Към всичко"

Относно проекта си с Азис, тя го определи като кауза.

"Ние не сме толерантни към различните. Преди може би сме били като народ, но сега не сме."

За Цветана Манева злобата и завистта не са причини да се отказваме да се борим срещу злото.

"Злото на това разчита, да се откажем и то да победи."

Като шанс определи тя възможността да живееш в две системи:

"Справих се и тогава (преди 1989 година), справям се и сега"

Войната за нея е едно голямо зло, което не присъства на нашия континент.

"Ние сме щастливи в Европа, защото това е най-мирният континент. И това трябва да го пазим много. Заигравки и уговорки с членство в Европейски съюз, нека да не правим. Живеем на много мирно място."

За нея е нормално да живееш достойно и свободно и всички трябва да се стремим към тази нормалност.

"Аз знам коя е моята ценност - свободата"