"Защитавах се, чудех са какво се случва - стана от мухата слон. Коли с българи минаваха, вместо да помогнат, свиркаха да им се направи път", разказва битият Цветан Петров пред Димитър Мартинов от 24 часа.

Г-н Петров, какво точно се случи и как се стигна до нападението на улицата срещу вас?

- В неделя преди обед се качих в колата с приятелката си Петя. Спрях на червено на кръстовището на бул. “Владимир Вазов” и ул. “Поп Груйо”. По едно време видях как един кон тича, без никой да е на него, със счупена каруца. Промени рязко траекторията си и тръгна към нас. Проблемът беше, че нямаше как да реагирам, защото имаше коли зад мен. Конят мина на сантиметри, но каруцата удари предната част на автомобила ми.

Аз слязох да видя какви са щетите и казах на приятелката ми да остане в колата и да звънне на тел. 112. Излизайки, видях един циганин, който тичаше към каруцата. Исках да му кажа да спре, за да видим какви са щетите. Той въобще не се спря, директно ми налетя на бой. Нямаше никаква причина - нито съм го заплашвал, нито нищо. Започна да ме удря, спря едно такси, видях и други цигани. Мислех, че идват да го дърпнат и разтърват, но и те ми налетяха на бой.

Единият каза: “Ти защо биеш момчето” и също почна да ме удря и да ме псува.Станаха 3-ма срещу мен и започнах да се защитавам. Дойдоха обаче още двама. Чудех се какво се случва - стана от мухата слон.

Извадиха метални предмети, с един от тях едва не ме убиха - получих множество контузии по целия гръб и имам много дълбока рана на врата, близо до сънната артерия. Станаха толкова много хора да ме бият, че не ги виждах всичките. Аз дори не разбрах, че възрастният човек, който е заснет на клипа във фейсбук да ми помага, също е бил нападнат. (Става дума за висок, слаб мъж с побеляла коса - бел. ред.) Много искам да му благодаря, просто не мога да го намеря. И на другото момче, което се застъпи за мен, също искам да благодаря.

Накрая обаче хората, които ме удряха, станаха толкова много, че паднах, загубих съзнание. По едно време се събудих, усещах удари по цялото тяло, но някак успях да стигна до колата. Видях страшно много цигани. Някой ми каза да се качвам в колата и да тръгвам, защото идват още.

Тръгнахме. Линейката и полицията ни намериха на друго място.

- Как ще коментирате факта, че повечето хора само са снимали, вместо да ви помогнат?

- Като цяло от български произход бяха повече жени. Аз не бих позволил жени да се бият на моя страна, абсурдно е. Имаше обаче и коли с българи, които просто свиркаха и искаха да минат, да им се направи път. Те просто ни подминаваха. Това наистина не го очаквах. По принцип човек би трябвало да спре или поне да викне. Въобще не го очаквах...

- Смятате ли, че по улиците трябва да има каруци?

- Не е нормално. Не мога да повярвам, че с каруца правим катастрофа. Живеем в ХХI век и в столицата ни се разхождат сума ти каруци, които нямат каквито и да било документи.

Най-лошото е, че дори да ги глобят, те не си плащат и нищо не се случва. За мен това е един от най-големите проблеми - циганското общество. Аз не мога да си обясня защо системата нищо не прави по въпроса.

Понеже след побоя не бях в кондиция, мои приятели направиха фейсбук страница и ще се опитаме да направим протести срещу тези своеволия. Тези дни ще почнем да водим и делото, ще видим какво ще се получи по-натам.

Много голям процент от циганите нямат никакво образование и не разбират от думи. Аз се опитах с приказки да решим проблема, но за пореден път се убеждавам, че с тях това е невъзможно.

Най-страшното е, че пребиват хора, убиват и продължават да ходят свободно по градовете. Сега всеки път, като се чуе шум, се обръщам на 360 градуса и съм развил някакъв страх, че могат пак да ме нападнат.

- Бивш волейболист сте и сте играли в чужбина. Може ли там да се случи подобно нещо?

- Абсурд е в чужбина да се движи каруца. Може и да има цигани, но те работят.

- Защо се отказахте от волейбола? Вие сте в активна спортна възраст - 30 г.

- Защото не виждам бъдеще в него. Доста години прекарах като състезател, опитах се да направя нещо по въпроса.

Може би нямах и късмет да пробия някъде в чужбина, национал да стана. Просто не ми е било писано да стана волейболист. Аз сам се отказах, защото годините минаваха, нямах нищо зад себе си - само купи и медали, които събираха прах, и спомени.

Като цяло за бъдеще и за пари можех само да мечтая, затова се отказах.

- С какво се занимавете сега?

- Работя в колцентър, а заради травмите ще отсъствам от работа 5-6 дни.