БЕРЛИН – “Спечелихме битката, твърде скоро ще спечелим и войната”, изрича Алексис Ципрас.
Сигурно мисли така и днес след приетите нощес нови закони от парламента в Атина, което отваря пътя за преговори по трети спасителен пакет за Гърция.

Знаменателната фраза обаче е произнесена на митинг на симпатизанти в Атина, след като неговата партия “СИРИЗА” излезе победител в Гърция на евроизборите миналата година.

Тогава Ципрас още не беше станал премиер, но явно това е имал предвид, говорейки за спечелване и на войната.

Кой всъщност е Алексис Ципрас? Отговор дава 55-минутен документален филм, излъчен по телевизия “Арте”. Лентата “Надеждата като принцип: Светът на Алексис Ципрас” е дело на двама гръцки журналисти – Емили Януку и Александър Папаниколау. Те са отразявали прояви на лидера на  ляворадикалната партия СИРИЗА  (основана през 2008 г.) от юни 2012 г. до полагането на клетва като премиер на 26 януари т. г.

Алексис Ципрас е роден на 28 юли 1974 г. в Атина. Той е едва на 14 години, когато през 1988 г. встъпва в редиците на Комунистическата младеж.
За този период той разказва пред камера: “Да се занимаваш с политика по онова време имаше съвсем различно значение, но и друга стойност. Действително тогава ставаше въпрос да се промени светът. Живеехме в едно несправедливо общество и бяхме готови да се борим за промяна.”

Спомня си и как е лепил плакати и пръскал позиви: “Или се измъквах незабелязано от дома, или лъжех родителите си, които се тревожеха за мен. Тогава всички, които участваха в подобни акции, имахме чувството, че вършим нещо особено важно и че това е началото на революционен процес. То е като искра, от която лумва огромен пожар.”

През изборната за Гърция 2012 г. Ципрас заявява: “Гръцкото общество се намира в състояние на неизказан гняв и възмущение. То скърби, на крачка е от колективна депресия и чака мига, когато ще накаже престъпниците, като се отправи към урните.”

След парламентарния вот през юни 2012 г. Алексис Ципрас става лидер на опозицията.
“Не мога да оспоря, че през първите десет дни бях измъчван от съмнения и се питах какво правим тук (в парламента – б. р.)? Някои бяха свикнали с ролята си на яростни опоненти, което, естествено, е важно. Така обаче не се поема отговорност. Но когато изведнъж се задава ролята ти на отговорен политик, първият инстинкт е да се уплашиш.”

Филмът се спира и на посещението на Ципрас в Германия през 2013 г. в навечерието на парламентарните избори за Бундестаг. Той се среща с представители на политически партии. Пред камера Ципрас споделя, че е разговарял с ръководни членове на Социалдемократическата партия и на “Съюз 90/Зелени”. Когато го попитали как да му помогнат в гръцката политика, той отговорил: “Може би, ако спечелите изборите и сразите Меркел.”

Със сигурност са се опитали да го направят и то далеч не заради желанието на Ципрас, но съюзът на Ангела Меркел – ХДС/ХСС събра най-много гласове на вота на 22 септември 2013 г. и тя пак е канцлерка, макар и начело на широка коалиция със социалдемократите.

Но да се върнем към документалния филм.
При среща с гръцки граждани, които му поставят въпроси, Ципрас взима отношение по критикуваната от тях политика на икономии, диктувана от кредиторите: “Политиката на жестоки икономии в Южна Европа е целта на държавните ръководители на страните от Еврозоната. Те искат да изградят в Южна Европа специална икономическа зона на крепостници”.

Когато младеж го пита какво ще стане с пенсията на баща му, ако кранчето с парите спре, Ципрас отговаря: “Ако непрестанно се страхуваш от идния ден, то всичко ще се проточи до 2020 г. и тогава пенсията на баща ти ще е паднала до 300 евро.”
Ципрас обаче не дава рецепта как Гърция би могла да излезе от кризата.

Малко преди предсрочните избори в страната от 25 януари т. г. Ципрас заявява: “Винаги съм вярвал, че една революция е положителен откъм емоции процес, а не процес на страх или паника. Страхът води до окопи, човек се защитава и се затваря в себе си. Радостта обаче води към отваряне, човек се застъпва за нещо. Ние сега преживяваме революционен процес в смисъл, че чувствата на един наранен, отчаян и унизен народ прокарват нов път, но не заради ярост, а поради радост и надежда.”

Как вижда сам себе си Ципрас след победата на неговата СИРИЗА на парламентарния вот?
“Не казвам, че аз съм по-способният сред всички останали. Казвам само, че използвах този исторически момент и правя опит да постигна най-доброто с решимост, честно и без страх. Вярвам в народния потенциал. Вярвам в демокрацията. Вярвам, че ще извървим необходимите стъпки, които от десетилетия никой в тази страна не направи. Има много възможности за промяна и реформи, които биха създали нова атмосфера”, е позицията на Ципрас.

Малко, след като на 26 януари т. г. положи клетва като премиер, той изрича: “Нашето правителство има предимството да отключи позитивна енергия в момент, когато страната ни, която е в разруха, а психичното състояние на хората е катастрофално, само чувството, че сме стигнали до дъното, а сега всичко тръгва нагоре, е нещо добро. На мнение съм също, че до голяма степен икономиката е въпрос на психология. Вярвам, че в близко бъдеще ще преживеем много приятни изненади.”

Ако някой все още не е разбрал що за политик е Алексис Ципрас, точен отговор дава в последния си брой сп. “Шпигел” в публикация под заглавие “Хамелеонът”. Тя е пространна, но един цитат е достатъчен: “Прагматик, демагог и идеолог едновременно."