Привидната самостоятелност на изборните комисари се употребява като параван от управляващите, за да прикриe желанието им за ограничаване на машинния вот.

„ЦИК е независим орган”. Така пише в Изборния кодекс, така редовно говорят политиците, така обичат да твърдят и самите членове на комисията. Само да беше вярно.

ЦИК не е и никога няма да бъде наистина независима. И не само защото съставът й се подбира от основните политически сили, което реално означава, че членовете й са партийни назначения и имат своите зависимости и пристрастия. Но също и заради лекотата, с която се съгласява да бъде прикритие за силните на деня и техните планове, пише Людмил Илиев във вестник СЕГА.

Покорното поведение на ЦИК пред властта и готовността й да изпълнява политически поръчки стават съвсем очевидни, когато трябва да се организира съпротива срещу въвеждането на всеобщо машинно гласуване. В случая има и съвпадение на интересите. Тази алтернативна форма на гласуване отдавна е трън в очите на ГЕРБ, тъй като беше вкарана в Изборния кодекс през 2014 г. от БСП. В самата ЦИК пък винаги е имало настроения срещу машинния вот - било принципни, било заради сложната логистика при организирането му. Затова изборните комисари саботират пълноценното му въвеждане от години, като даже се наложи съдът да ги принуждава да го проведат.

Логично нямаше изненадани, когато първият изстрел срещу машинното гласуване дойде именно от изборната администрация. В края на 2018 г. комисията възложи на социолозите от „Сова Харис” да изготвят пазарно проучване и анализ, които да определят как и откъде да бъдат осигурени 12 500 устройства за гласуване (колкото са необходими за цялата страна) и колко би струвало това. Още в самото начало на своя доклад социолозите признаха безсилието си да изпълнят поставената им задача, а страниците на анализа запълниха предимно с преводи на чуждестранни публикации по темата, които бяха изцяло отрицателни спрямо машинния вот. Така безполезният от практическа гледна точка документ се оказа удобен за политически цели.

От него най-широко се възползва Данаил Кирилов - тогава шеф на парламентарната правна комисия, който безспирно размахваше доклада като знаме срещу „архаичния метод, използван само в слаборазвити демокрации”, както той определяше машинното гласуване. Това стана, докато се обсъждаха поредните промени в Изборния кодекс в началото на 2019 г. и като нищо можеше да послужи за окончателна ликвидация на технологичния експеримент. По ирония на съдбата обаче доведе до точно обратния резултат - за да замажат вихрещия се тогава скандал с опита за премахване на преференциите,

управляващите рязко увеличиха броя на секциите с машини на 3000 за евроизборите и на 6000 за местните избори.

Сега обаче герберите, изглежда, са се усетили, че са направили прекалено голяма и нежелана от тях отстъпка. За да могат да се върнат назад, отново пуснаха в действие ЦИК. На последното заседание на парламентарната правна комисия неочаквано се появи ръководството на ЦИК, за да представи свой анализ на отминалите евроизбори. Това беше голяма изненада - макар че законът изисква да изготвят такъв доклад за парламента след всеки проведен вот, изборните комисари обикновено отлагат възможно най-дълго във времето това досадно за тях задължение. А сега се оказаха готови с анализа само месец след изборите.

Причината за бързо свършената задача се разкри почти веднага. Шефът на ЦИК Стефка Стоева (назначение на ГЕРБ) каза няколко общи приказки за изборния процес, след което подхвана машинното гласуване. И не се спря. Оказа се, че анализът на евроизборите всъщност е по-скоро критичен анализ на машинното гласуване, тъй като Стоева на практика не каза нищо друго. Тя посочи, че по-малко от 160 хил. избиратели са гласували машинно и предвид цената на устройствата, всеки подаден глас с машина е излязъл по 59 лв. на държавния бюджет (забравяйки, че ЦИК избра да вземе под наем машините за 9 млн. лв. без никаква обосновка на сумата). Изтъкна, че в 295 секции с машини са гласували под 10 избиратели, а в 146 секции - нито един (без да отчете традиционно слабата ефективност на информационната кампания за избирателите, за която ЦИК отговаря). Подчерта, че близо 40% от протоколите на секциите с машини съдържали грешки при отчитането на гласовете и преференциите (не казвайки и дума за ниското ниво на подготовка на секционните избирателни комисии - отново отговорност на ЦИК). Накрая Стоева обяви, че цената на машинния вот била неоправдано висока, а интересът на гражданите към него спаднал, и предсказа още по-тежки проблеми на местните избори, на които устройствата ще бъдат 6000, а изборният процес - неимоверно по-сложен.

Накратко казано, евровотът минал перфектно, само с машините имало проблеми​ - така излезе от т.нар. анализ на ЦИК.

Това беше отлично подадена топка за присъстващите депутати от ГЕРБ. Хората на Бойко Борисов очевидно бяха запознати предварително с изложението на Стоева и веднага настояха парламентът да се захване отново с машинното гласуване, макар че се занимава с него преди броени месеци. „Смятам, че трябва да се обединим около законодателно решение и да го решим до местните избори, защото мисля, че нито за нас като управляващи, нито за вас като опозиция, нито за българския гражданин ще бъде добре да опорочим местните избори“, обърна се шефът на правната комисия от ГЕРБ Анна Александрова към колегите си. А съпартийката й Десислава Атанасова беше готова с предложение за извънредно заседание на правната комисия, както и с график за работа - готови законови поправки до края на първата седмица на юли и окончателно решение по въпроса до края на юли.

Начинът, по който се разви всичко, не остави никакво съмнение, че става въпрос за предварително съгласувана политическа акция - „независимият държавен орган” ЦИК поставя пред депутатите своите опасения за цената и коректното провеждане на предстоящите местни избори, управляващите се вслушват в предупрежденията и voila, начева се поредният ремонт на изборното законодателство. Очевидната цел на упражнението е да се намали силно броят на секциите с машинно гласуване наесен и така за пореден път да се избяга от законовия ангажимент на изборната администрация и на властта да осигурят устройства за всички избиратели в страната. Друга причина да се изтъкват толкова ярко и остро проблемите с машинния вот не може да има.

Най-жалкото и тъжното в тази сценка беше готовността, с която ЦИК предостави на управляващите своята легитимност на „независим орган”, за да могат да прикрият техните замисли по отношение на машинното гласуване. Това доказва за пореден път, че на изборната администрация не може да се разчита да прояви воля и да се еманципира от политическите покровители, които са я назначили.