Всички нападат контрольорите в градския транспорт, но днес аз пък станах свидетел на пълен абсурд.

Две контрольорки се бяха качили за проверка и вече почти бяха привършили, когато в автобуса се качи една циганка - много добре облечена, не беше дрипава.

С ярка лятна рокля от ламе, сандали с високи токчета, златни обеци и гривни.

Тръсна се на една седалка, съвсем спокойно извади скъп смартфон и започна да цъка.

Видимо много скъп, какъвто аз например не мога да си позволя.

Двете контрольорки я видяха, върнаха се няколко седалки назад и поискаха билет или карта за пътуване.

Тя мълчи.

Помолиха я втори път, трети път.

Бяха много любезни.

На четвъртия път циганката вдигна очи от смартфона, погледна ги и каза: „Не виждате ли, че нямам билет? Какво искате? Оставете ме на мира!”

Една от контрольорките й обясни, че щом няма билет или карта трябва да плати глобата.

„Как пък не! Нямам пари!”, отговори циганката.

Поискаха й лична карта, също нямаше.

Тогава се случи немислимото, поне от моя гледна точка: двама мъже, българи, седящи на седалките срещу циганката, я защитиха: „Защо досаждате на жената, а не я попитате първо има ли пари, може да е бедна или безработна и да не може да си купи билет?!”

Еййй, казвам ви, причерня ми...

И аз, която рядко се намесвам в човешките простотии, скочих и попитах как така жена, цялата в златни накити и с толкова скъп смартфон няма пари за билет?

Трябва ли да правим компромис, само защото е циганка?

Тези, които я защитават, могат ли да купят на децата си телефони за над 1000 лева, а?

Защото аз не мога да си купя такъв, но като пълен идиот пътувам с продупчен билет, въпреки това!?

Да, идиотите станахме рядкост.

Да живее българо-циганската дружба и урковците, множащи се по тая земя...

Лидия Делирадева, Фейсбук