В парадоксалния свят, в който пребиваваме, няма как и на българските избори да не следват парадокс след парадокс.

Един от тях е, че някогашна комсомолска и партийна деятелка, сега член на авторитарна партия, се опитва да продава на избирателите "европейски ценности" и да громи тоталитаризма. И докато обира ромския и турския вот, а съпартийците й предават враговете на Ердоган "в чувал", се кълне, че била единствената алтернатива на протурско управление. Но когато си трагичен кандидат на супер популистка партия, нямаш избор - играеш ва банк.

Докато човек слуша кандидатката на ГЕРБ Цецка Цачева, си дава сметка за какво изкривяване на реалността става дума в тази партия. Председателката на парламента, която изпадна в странна амнезия за биографията си (с която иначе се гордее), забрави и как партията й съсипа съдебната реформа

И даже се самопохвали, че нямало друг кандидат, който да е по-наясно от нея за съдебната система, нито с действията си да е направил повече за реформирането й. Тренираната в клишета Цачева вероятно разчита на това, че няма кой да й задава неудобни въпроси. Явно е сигурна, че обикновените хора вече не помнят как законопроектът за промени в конституцията, предлаган от бившия министър на правосъдието Христо Иванов, беше отхвърлен на председателски съвет в кабинета й през юли 2015 г.

Тогава ГЕРБ се отметна от законопроекта, а след това се измъкна, че само ДПС било виновно. Живи свидетели си спомнят, че тогава председателят на ДПС заявил, че ако всички други вносители държат на проекта, и ДПС ще го подкрепи. Естествено ГЕРБ първи бил отбой. Така в парламента влезе напълно осакатен проект, написан набързо на коляно и раздаден на всички парламентарни групи от името на ГЕРБ. Въпреки това на второто четене все още имаше шанс за промяна, но точно тогава ГЕРБ категорично отряза промените, предлагани от Иванов.

Самата Цачева, която претендира, че е първа в списъка на вносителите, бързо заряза собствения си проект. "В името на голямата цел", твърди тя. Ако голямата й цел е била да крепи безобразията в съдебната система, със сигурност успя - те и сега продължават да са си същите. Например няма кой да разследва премиера, висши съдии и главния прокурор за търговия с влияние.

Крахът на съдебната реформа дойде от ГЕРБ и Цачева не се възпротиви. А иначе си прави реклама, че можела да казва "не" на Бойко Борисов... Матросовският й плонж в изборната нощ, когато раздразненият премиер не можеше да обясни защо се отмята от обещанието си за оставка, показа ясно какво да очакваме, ако тя вземе, че стане президент - майчинска грижа за безобразията, които мнозинството ще продължи да твори.

А основната роля на президента в демократичната държава, в която има разделение на властите, е да парира законите, които вредят на гражданите. Надежда всяка тука оставете, когато става дума за Цачева и ГЕРБ. (Да не забравяме скандала "Мери Джейн", когато в "Държавен вестник" се появи текст, негласуван от депутатите, в полза на една фирма.)

Залогът за властта е толкова голям, че Цачева дори дава обещания как лично тя, ако стане президент, ще предложи съдебна реформа в конституцията. Интересен обрат. Та нали преди няколко месеца на среща с председателя на Постоянния комитет на пекинския градски народен съвет тя обяви: "В България има политическа стабилност, страната има реформирана съдебна система." Какво още ще й реформира на завършената реформа? И като е толкова за демократични промени, защо смачка инициативата на "Правосъдие за всеки" за повторни дебати за съдебната реформа и не я вкара в пленарната зала?

От неясните й обяснения се разбра, че съдебната реформа за нея се свежда до "редуциране на правомощията на прокуратурата в известна степен", което трябвало да стане, като се намали квотата от парламента във Висшия съдебен съвет. Което си е директно признание, че властта на прокурорите произтича от политиците и това е причината за безнадеждността в неправовата ни държава.

"Център дясната идеология", която Цачева твърди, че изповядва, е абсолютно несъвместима с факта, че откакто нейната партия е на власт, няма честно състезание дори когато се решава кой да продава семки. "Европейските ценности" на ГЕРБ са същите като на БСП и ДПС - шуробаджанащина, търговия с влияние, политически сделки и притискане на бизнеса до пълното изтикване от сцената на тези фирми, които не са лоялни на партията. (Гражданите изобщо не са в сметката на ГЕРБ.) Докато Цачева вееше знамето на парламентаризма, в страната почти не останаха чужди инвеститори, а обществените поръчки в строителство са на път да се концентрират само до 5-6 фирми, близки до управляващите. То и затова построеното от тях не става за нищо.

Наистина е нахално, когато ГЕРБ обвинява опонентите си в популизъм. Точно партията, чийто премиер ходи из територията и "раздава" пари, сякаш са му бащиния, не може да ни говори за популизъм и демагогия. Цялата й предизборна кампания мина с обещания за пари по села и паланки, предупреждения, че ще се спре финансиране, натиск и натяквания на управлявани феодално хорица, че след като местната власт е получила някакви средства за благоустройство, е длъжна да върне жеста на ГЕРБ.

По формулата: "искате водопровод - гласувайте за ГЕРБ" и "ако не гласувате за нас, ще спре безплатното ви саниране", бяха "набити канчетата" на кметове и партийни активисти, особено в най-бедните краища на страната. Мантрите хванаха дикиш в ромските гета и сред турската общност. Докато Цачева обвинява Радев, че ДПС още на първия тур му преляло гласове, изборните резултати показаха, че тя е фаворитката на турци и роми, а е била отхвърлена от активните хора, от малкия и средния бизнес. Същият бизнес, който беше натоварен с "Данък уикенд" и чиито интереси Цачева се кълне, че защитава.

В опита си да се равнява по лидера си, кандидатката дори си позволи да натяква, че можела да си седи и благоденства в адвокатската кантора, но се жертвала за политиката заради активните хора. Това наистина е абсурдно, особено ако се направи сметка как се разви кариерата й, след като излезе от кантората си. Да не говорим за шеметната кариера на съпруга й.

Юристката има слабост да се оправдава, че опонентите й я нападали личностно за периода, преди да стане активистка на ГЕРБ. Тя обаче не пожела дори да изчисти неяснотите около биографията си и отказа да разсее съмненията, свързани с дипломата й от Софийския университет, членството й в БКП и партийната й кариера. Не даде подробности и за делата за конфликт на интереси от времената, когато е била адвокат. Такъв човек желае да ни стане президент - предпочитащ да прикрива фактите с помощта на цялата държавна машина.

А колкото до Прехода, който Цачева твърди, че помни - и ние го помним. И понеже пак ни докараха до положението: "Кой не скача, е червен", е добре тя да ни отговори: Колко са бившите комунисти, партийни секретари и наследници на комунистическата номенклатура в ГЕРБ? Може да се почне от премиера, отказал да се деполитизира през 1990 г. и останал член на БКП. И да се стигне до Цачева, за която също няма данни да е напускала БКП!

Автор: СВЕТЛАНА ГЕОРГИЕВА