Ангел Славов наближава 90 години, но не му личат. Изглежда поне с 10 по-млад. Въпреки напредналата възраст пловдивчанинът не се застоява вкъщи, пише Марица.

Сутрин щом стане и закуси, веднага идва в пенсионерския клуб „Отдих” в район „Западен”. Тук не само играе карти с приятели, но активно се включва да работи. Заедно с още трима-четирима набори наскоро изчистили градинката пред сградата, засадили жив плет и дръвчета, боядисали оградата.

С приятеля ми Иван Кълев всеки ден играем белот. Веднъж аз бия, друг път - той. Ама не се сърдим. Той малко не вижда, аз леко не чувам, таман сме си паснали, смее се бай Ангел. Като идвал в клуба, се зареждал. С останалите добре се разбирал, чествали всички празници, рождени и именни дни, екскурзии не пропускали.

Възрастният човек не спира да хвали районния кмет Димитър Колев и неговата заместничка Нона Симеонова за помощта, която оказват на членовете на клуба - малко над 100 души. „Уважават ни, щом ги поканим на наше тържество, винаги идват. Подкрепа имаме и от централната община”, обяснява той. Станал член на пенсионерския клуб преди три години покрай приятели и бившата председателка Недка Модева. „От два месеца председател е д-р Лилия Учкунова - много деен човек, който дава всичко от себе си, за да се развива клубът. Радвам се, че намерих другари тук. Казвам си, има още живот пред нас”, оптимист е Ангел Славов. 

Той е роден в село Дедево, община Родопи, на 22 септември 1928 година. Отрасъл в семейството на земеделец. В родното си село живял до 9 септември 1944 година, след което постъпил във Втори инженерен полк в Пловдив. След време се прехвърлил в автомобилната работилница заедно с няколко доброволци.  Тъй като денем работел, завършил вечерно Техническото училище. После се явил на изпит и му дали майсторско свидетелство, с което имал право да открие своя работилница като монтьор. През 1946 година попада в бригадирското движение и със съученици  и четири момичета от Търговската гимназия помагат да се построи пътят Първенец - Персенк. „Момичетата трябваше да карат количките, пълни с пръст и камъни. А ние, момчетата, с лопати и кирки прокарвахме пътя. Аз бях като отговорник на групата и казах на младежите да не претоварват количките, за да не тежат на момичетата. В последните дни обаче те вече бяха свикнали и бутаха пълните колички. А иначе беше много весело. Бяхме на бригаден лагер, вечерно време с акордеона правехме забави. Като минаха 20 дни, си тръгнахме и след нас отиде друга бригада”, спомня си  възрастният човек. 

След казармата се оженил и построил къща в квартал „Христо Смирненски". Цял живот бил военен, а като се пенсионирал, няколко години се занимавал с хранителни стоки, а след това станал председател на кооперацията в  Дедево. Преди време се върнал пак в Пловдив. 

Със съпругата си живели заедно цели 62 години. А според него формулата за успешен и дълъг брак е любов и разбирателство. „Щастлив съм, че имах такава добра жена до себе си. Много се подкрепяхме и уважавахме”, казва Ангел Славов. От сина си Иван има двама внуци - Ангел и Росен, а от дъщеря си - внучка Мирослава. Гордее и с тримата, но на сърце му е Ангел, който носи трите пълни имена на дядо си. 

Възрастният пловдивчанин издава, че е дядо на бившия зам.-кмет на „Западен” Ангел Славов, който от началото на миналата година е директор на Общинския инспекторат. Наскоро фамилията празнувала голяма радост - раждането на първородния син на Ангел, кръстен Аспарух. „Още не съм виждал правнучето, но като поотрасне малко, ще го прегърна и ще му се порадвам”, признава дядото. 

Ангел Славов може без проблем да разглоби и сглоби кола. Споделя, че е спец по руските машини - москвичите и ладите. „Цели 68 години съм шофирал и нямам нито едно провинение. Книжката си я пазя още. Първата ми кола беше „Москвич 408” с четирите фарчета. Взех си я през 1960 година и цял живот нея карах. После синът ми ми даде неговия Москвич 412 и доскоро бях зад волана. Ама като поостарях, и вече не се наемам да шофирам, че на пътя става страшно”, казва той.

И на тези години пловдивчанинът чете вестници и книги. Често си купува и вестник „Марица”. Сутрин задължително пийва кафенце три в едно и хапва маслини и сирене. Обяда и вечерята ги приготвя снаха му Мариана, но понякога и той сам си готви.

Около 18,30 часа вечеря, а преди да легне задължително яде грейпфрут с ябълка. На обяд пък обича със салатката да пийва по 50 грама мастика. „На тая възраст като цяло съм добре. Е, тук ще ни опъне, там ще ни стегне, но не се оплаквам”, казва Ангел Славов. В рода му има дълголетници. Баща му живял до 91, а майка му - до 82.

ПРАДЯДО МУ ДРУГАРУВАЛ СЪС ЗАХАРИ СТОЯНОВ

Ангел Славов е праправнук на дядо Горчо, който е другарувал със Захари Стоянов. „Дядо Горчо е дядо на майка ми, той е от Даскаловия род. В селото има и други фамилии, които са известни и са дали много за развитието на Дедево - Славчовият род, Гоговият, Игнатовият, Михайловият”, хвали се възрастният човек.

Дедево е основано през 1656 година в полите на Родопите. Намира се на 1060 м надморска височина. Селото  се гордее с една от най-старите църкви в Пловдивска епархия - църквата "Св. Атанасий", основана през 1838 година, в която е преподавал Захари Стоянов.