Светият мъченик Зинон произхождал от Филаделфия арабска, която носила в древност името Еман. Зина бил негов слуга и горял от желание да пострада за вярата в Христа.

При хегемона Максимиан, който управлявал областта при царуването на император Максимиан, свети Зинон раздал всичкото си имущество на бедните, а робите пуснал на свобода. Като чул каква голяма чест оказва хегемонът на идолите, той отишъл при него заедно със слугата си, защото сам Зина пожелал това, като не искал да остави своя господар, и доброволно тръгнал след него. Свети Зинон се явил пред хегемона и когато видял, че той наистина много се грижи за почитането на лъжливите богове и сам усърдно им служи, започнал да го изобличава. Тогава хегемонът незабавно заповядал да бият светеца с ремъци от волска кожа. По време на това изтезание Зинон, като протегнал ръка, ударил стената на идолския храм и го разрушил. Заради това първо го окачили и без милост стъргали тялото му, като раните натривали с оцет и сол, а после забили с четири клина пранги в краката му.

На мястото на мъченията на свети Зинон дошъл неговият слуга Зина и започнал да моли господаря си да не го отблъсква и да не го изоставя. Като узнал за това, хегемонът заповядал да поставят и Зина в пранги. Когато и двамата мъченици били доведени на разпит при хегемона и отказали да се отрекат от Христа, ги предали на жесток побой, като свети Зинон бил обгарян с нажежени прътове в гърдите, в тази част, където се намира сърцето. След това окачили светците на дърво, на краката им привързали тежки камъни и с огън горили мишците им. След това ги хвърлили в яма с огън и започнали да наливат масло в огъня, но светците по чуден начин оставали невредими и дори не били обгорени от огъня. Накрая отсекли главите им с меч. Паметта им се чества в църквата на свети Георги в Кипарисий.

На същия ден се чества паметта на светия мъченик Галактион, потопен в морето, и Юлиания, изгорена заедно със своя син Сатурнин.