На 6 август Българската православна църква отбелязва едно от най-важните евангелски събития

Преображение Господне, празникът, отбелязващ едно от най-значимите събития в живота на Иисус Христос на земята, е свързан с изкачването на планината Тавор в Галилея, северната част на Палестина. Този ден, Христос, придружен от трима от най-близките Си ученици - Петър, Яков и Йоан, се отправя на планината, за да се моли. Това, което следва, е нещо изключително и неповторимо в човешката история.

Докато се молел на върха на планината, Христос се преобразил пред очите на учениците Си. Лицето Му засияло като слънце, а дрехите Му станали бели и блестящи като светлина, както описват евангелистите. В този момент от двете Му страни се явили Моисей и пророк Илия, които разговаряли с Него. Силата на светлината била толкова ослепителна, че учениците не могли да я гледат, закрили очи и паднали на земята.

Смаян от видяното, Петър промълвил: „Господи, добре ни е да бъдем тук; да направим три сенника - за Тебе, за Моисей и за Илия.“ Докато Петър още говорел, от небето се чул глас: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е моето благоволение; Него слушайте!“

Учениците вдигнали очи и видели, че Спасителят бил вече сам. Христос им казал: „Станете, не бойте се!“ и им заповядал да не разгласяват за видяното и чутото, докато Той не възкръсне от мъртвите.

Събитието на Тавор имало за цел да предпази апостолите от униние и съмнение, когато видят Христовите страдания. Те чули гласа на Бог Отец, а Моисей и Илия с явяването си свидетелствали, че Иисус е Онзи, за Когото предсказвали пророците. Според преданието, тези свети мъже беседвали с Христос за Неговите страдания и доброволна смърт, с които Той изкупи и спаси човечеството от греха и смъртта.

Светлината, в която апостолите видели Иисус Христос, се нарича нетварна (несъздадена), защото е свръхестествена божествена енергия. Тя е сред основните въпроси в учението на исихазма, духовно движение в източното християнство, което се стреми към вътрешен мир и съзерцание на Божията светлина.