Разделението в българското общество достигна нови върхове през последното десетилетие. Богати и бедни, народ и мафия, матриЯл и управляващи

Това пише Елена Гунчева в Свободно слово.  Социалната несправедливост всеки ден озлобява и депресира хората. Нищо не може да те накара да се почувстваш по-зле от това да гледаш просперитетът на крадци и престъпници.

Национални идеали почти няма. Царица е парата. Финикийските знаци са по-ценни от българското знаме и държава. Всеки, овълчен от мизерията на ежедневието, не мисли за бъдещето на България, а за своето бъдеще утре, ако успее да оцелее днес. Пирамидата на необходимостта изисква преди всичко друго да можеш да оцелееш. Да се нахраниш, облечеш, да си платиш тока и водата. А обществото и България…..те са толкова далеч от ужаса на всекидневния сървайър.

Толкова алчност никога не е имало. Все едно ремаркета за онзи свят ще влачат. Ковчегът няма джобове, неуважаеми, ще си тръгнете също така голи, както и последният клошар, докаран от вас дотам да рови по кофите за боклук, за да яде.

Корупцията /или кражбите, както ги наричам/, достигна размери, невиждани в историята дори на африкански държави. Бедни и обрани откъм интелект и образование политици, след като са се добрали до заветния пост, се превърнаха в новите милионери на България и със снизхождение ни обясняват, че сме бедни, защото сме некадърни и мързеливи. Защото те смятат за работа схемите и поръчките и натискането на парламентарните бутони.

Мизерията е начин да ни контролират. Страхът изяжда душите. Ежедневният стрес убива. Контрол. Това е тяхната цел. Толкова да сме смазани от ежедневието, че да нямаме сили да вдигнем поглед към тях и да видим, че те са виновните!

Несправедливостта унищожава правовата държава. Защото правосъдието е достъпно само за тези, които имат пари. Бедните да го д…т, както са казвали още древните римляни.

И какво ли биха казали Левски и Ботев за днешните българи, които са превърнали в свое божество парите и властта. За това ли проляха кръвта си, затова ли се жертваха, затова ли хиляди българи умряха, за да имаме бъдеще. Бъдеще, което ние унищожаваме, без да се замислим за цената, на която я има днешна България.

И е време да обърнем ценностната система. Важни са хората. Да оцелеят. Достойно. Не с подаяния. Да си позволят да не се притесняват за утрешния ден. Да си позволят да се усмихват, когато мислят за бъдещето. А не асфалта и магистралите. Не инвеститорите и суперкомпютъра. Ние – българите! Ние сме важните. България е важната. И няма да позволим да ни страхувате!!!

Елена Гунчева