Весела Гълъбова: Трябва да се налага забрана и за комуникация с жертвата чрез телефон или в социалните мрежи

В случаите на домашно насилие би следвало да се налага и забрана за всякаква комуникация между насилника и жертвата чрез телефони, вайбър, социални мрежи, каза за Весела Гълъбова, зам.-председател на Районния съд във Варна и ръководител на Гражданското отделение. Тя подчерта, че такава мярка е предвидена в проекта за изменение на закона за защита от домашното насилие, но проблемът е, че не се знае кога ще влезе в сила, а случаите на такъв тип тормоз стават все повече. "Орезиляването в социални мрежи също е насилие", обясни съдийката. Според нея тепърва в обществото все повече ще се говори за кибертормоз. В някои европейски държави вече се предприемат мерки по тази тема, има добри практики, но тук сме назад, допълни Гълъбова. Тя уточни, че кибернасилието трудно се разследва и доказва, защото е необходима техника, както и компетентни вещи лица, пише БТА.

В практиката на съда все по-често като доказателства за оказвано насилие се представят разпечатки от вайбър, кореспонденция, аудио записи, разказа Гълъбова. По думите ѝ всичко това се води като електронен документ и съдът може да го изслуша, а страната, която е обвинена, има право да оспори. Когато нищо не се оспорва по записа, е лесно, в другия случай обикновено се прави експертиза има ли или не манипулация по него. Всъщност, отработваме пътищата, по които да се действа, защото светът се променя, обясни Гълъбова.

За действащия у нас закон за защита от домашно насилие съдийката посочи, че основната му цел е да даде защита, а не да санкционира, както е по Наказателния кодекс. По думите ѝ най-важно е да се даде веднага на жертвата някаква закрила от нов акт на физическо, емоционално, психологическо, сексуално или икономическо насилие.

Най-често делата се образуват от жени, пострадали от насилие от съпруг (бивш или настоящ) или този, с когото съжителстват, разказа още Гълъбова. По думите ѝ в много от случаите са замесени и децата. Когато е поискана защита и за тях, съдът преценява поотделно и решава какви мерки да бъдат взети спрямо майката и спрямо децата. Заповедта, която се издава, би могла да налага забрана родителят-насилник да доближава децата, но може и да не предвижда такава стъпка, а тя да се отнася само за майката, обясни съдийката.

Обикновено първа мярка, която се налага, и тя е задължителна, е забрана на извършителя да оказва повече домашно насилие, допълни Гълъбова. По думите ѝ тази мярка е безсрочна и се налага и спрямо децата, и спрямо жената. Когато обаче малките са били само свидетели, а не жертви, съдът преценява много други обстоятелства и тогава заповедта извършителят да не доближава жертвата може да не ги включва. Много често се определя предвиденият от закона срок от 18 месеца да не се приближава до жената, но периодът е много по-кратък за децата, защото и насилникът е родител, допълни Гълъбова.

Според нея Варненският районен съд вече има добра практика със специализирани състави по детско правосъдие. Те се занимават с производства, в които са ангажирани деца. Тези състави разглеждат дела и за лишаване от родителски права, ограничаването на такива, настаняването на деца в специализирани заведения.

Като сериозен проблем Гълъбова посочи използването на закона за домашно насилие не по неговото предназначение, а като средство в друг процес, например бракоразводен. В тези случаи децата са като разменна монета и е много важно съдията да е придобил опит да отсява истинската ситуация от тази, която се рисува и би могла да не отговаря на истината, обясни Гълъбова.

Когато постъпи молба за защита от домашно насилие, производството е бързо, защото идеята е в максимално кратък срок да дадем защита на жертвата, обясни още Гълъбова. Според нея понякога подаващите такива молби не знаят, че имат правото на незабавна защита. Това, че не са я поискали обаче, не означава, че съдът не може да я даде служебно, ако прецени, че има такава необходимост, посочи Гълъбова. Като проблем тя посочи факта, че понякога молбата не е редовна, не е описано всичко както трябва, особено ако не е писана от адвокат. Жертвите имат право на правна помощ т.е. да кажат, че искат служебен адвокат, могат да получат подкрепа от неправителствени организации, подчерта съдийката. Според нея е добре това да се популяризира повече публично, защото съдът не може да издаде дори незабавната защита, ако молбата не е редовна. Гълъбова припомни още, че молбата може да се пусне и по електронна поща. Дори човекът да няма електронен подпис, ние ще дадем указания да се подпише на ръка през следващия ден, допълни съдийката.

Не е задължително жертвата да подава молбата за защита. В закона е предвидено, че тази стъпка могат да предприемат и нейни роднини - родители, сестра, брат. Съседи обаче не могат, те имат право да подадат сигнал в полицията, обясни Гълъбова. Когато става дума за тормоз на деца, молбата може да подаде и дирекцията за социално подпомагане, като тя има права и в случаите с хора, поставени под запрещение или с увреждания.

На въпроса как се доказва извършено емоционално насилие Гълъбова отговори, че проблемът е много сложен, защото обикновено тези отношения са на четири очи, вътре в семейството. Затова законът предвижда облекчен ред на доказване – пострадалият представя декларация, че над него е извършено насилие, обясни съдийката. По думите ѝ декларацията трябва да съдържа най-съществените елементи – кой, кога, къде и какво е направил, като за истинността на посочените данни се носи наказателна отговорност. Тази декларация представлява доказателство в процеса, наред с други доказателства, които междувременно се събират, обясни Гълъбова. Тя уточни, че, разбира се, по-късно, в рамките на делото, може да се окаже, че не всичко декларирано е истина, но този начин на действие е предвиден, защото основната цел на закона е да се защити жертвата, приоритет са нейните живот и здраве.

През годините броят на гледаните във Варненския районен съд дела по закона за защита от домашно насилие нараства, допълни Гълъбова. През миналата година новопостъпилите случаи са 303, през 2021 г. са били 257, а през предходната 2020 г. – 238. Според нея обаче увеличението се дължи не на ескалацията на този проблем в обществото, а на факта, че по темата вече се говори активно, правят се различни кампании и все повече жертви разбират, че имат права и могат да потърсят подкрепа.