Троен скок на случаите на скарлатина у нас
- Редактор: Виктория Христова
- Коментари: 0
По думите на проф. Тодор Кантарджиев скарлатината е често заболяване
От пролетта досега случаите на скарлатина у нас са се увеличили три пъти. Това съобщи проф. Тодор Кантарджиев, съветник на Столичната община по здравните въпроси в ефира на bTV.
"Откакто махнахме маските пролетта, имаме три пъти увеличаване на броя на случаите на скарлатина, което е нещо очаквано, тъй като маските наистина пазят и мерките, които бяха за COVID-19, бяха потиснали скарлатината", заяви проф. Кантарджиев.
По думите му скарлатината е често заболяване особено есента и зимата.
Какво да направят родителите, ако детето се оплаче, че го боли гърлото?
„Най-важното за скарлатината и за ангината, най-честата инфекция при децата, това са бързите тестове, които преди 15 години ги бяхме въвели. Тестът се извършва както за COVID – бърка се в гърлото и в рамките на 10 минути може да се каже това стрептококова инфекция ли е или не е“, обясни проф. Кантарджиев.
"Ако е стрептококова инфекция, задължително трябва да се даде антибиотик", отбеляза професорът.
„Не най-скъпият, а най-хубавият. Това са пеницилиновите антибиотици и цефалоспорините. Антибиотиците се изписват от доктор, както и доктор поставя диагнозата“, допълни проф. Кантарджиев.
Какви са симптомите на скарлатината?
„Зачервено гърло, демаркация в гърлото, малинов език и лимфни възли под челюстта. Нещо много важно – диференциална диагноза – при скарлатина и при стрептококова инфекция на гърлото, при ангина - няма кашлица“, съобщи проф. Кандарджиев.
По думите му, има ли кашлица, трябва да се мисли за вирусна инфекция.
Тревожни данни за смъртни случаи във Великобритания
Във Великобритания подценяват значението на антибиотиците, каза експертът.
„Там от години правят едни кампании по масмедиите да говорят срещу антибиотиците, но антибиотиците са най-успешните лекарства. Даже преди 15 години, когато правеха една кампания за намаляване употребата на антибиотици при лечение на респираторни инфекции се стигна до там – намалиха с 40% „ненужната“ употреба на антибиотици, увеличиха детската смъртност и смъртността при възрастните. Такова нещо не бива да се допуска“, отбеляза проф. Кантарджиев.
