Трима са носителите на "Аскеер" за цялостен принос в годината на 30-ия юбилей на наградите за театрално изкуство. Това са драматургът Стефан Цанев, режисьорът Красимир Спасов и актьорът Стефан Мавродиев

"Това са отличия с дълбока почит и признателност към труда и творчеството на едни от най-достойните представители на трите основни стълба, върху които се крепи театъра - драматург, режисьор, актьор.

Драматургът е този, който пише пиесата, която да бъде поставена от режисьора и чрез актьора да достигне до негово величество зрителя", разказват инициаторите от фондация "А`Аскеер", предаде Dir.bg.

Те припомнят, че най-старите и единствени по рода си театрални награди в България се дават от артисти за артисти, и всяка от тях е професионален и естетически избор на хора, правещи театър. В България няма друга толкова дълголетна неправителствена организация, която следва неотменно през всичките 30 години ясни правила - несвързаност с държавни институции и посветеност единствено на театъра, културата и духовността.

Връчването на призовете ще се състои на 23 май под почетния патронаж на министрите на културата и на отбраната. БТА е основен медиен партньор на 30-ото юбилейно издание на наградите "Аскеер".

Досега носители на наградата за цялостен принос са били Славка Славова, Леон Даниел, Ицхак Финци, проф. Желчо Мандаджиев, Георги Калоянчев, Йордан Радичков, Валери Петров, Юлия Огнянова, Иван Кондов, Николай Бинев, Вили Цанков, Стоянка Мутафова, Наум Шопов, Петър Слабаков, Таня Масалитинова, Георги Русев, Татяна Лолова, Кирил Дончев, Георги Черкелов, Йосиф Сърчаджиев, Коста Цонев, Асен Шопов, Емилия Радева, проф. Надежда Сейкова, проф. Стефан Данаилов, Борис Луканов, Константин Илиев, Васил Михайлов, Иван Налбантов.

Организаторите благодарят на своите спомоществователи и почитатели на театъра - Министерството на културата, "Нескафе Долче густо", Столичната община и издателството "Изток запад", на генералните си медийни партньори БНТ, БНР и БТА, и медийните партньори "Дарик" и "Алма матер".

РЕЖИСЬОРЪТ КРАСИМИР СПАСОВ

Красимир Спасов е роден във Варна, в семейство на артисти, чийто творчески път преминава през театъра в Бургас, където директор по това време е Стефан Караламбов (баща на актрисата Меглена Караламбова). След това работят във Варна, където на 26 юли 1941 година се ражда Красимир Спасов.

"Като дете мечтаех да стана журналист. Учех в гимназията в клас с разширено изучаване на литература. Много спортувах. По принцип всички варненски деца първо минаваме през плувния басейн, така бях и аз. След плуването обаче, започнах да тренирам баскетбол. Бях активен спортист и въпреки че родителите ми бяха артисти, не изпитвах особено любопитство към спектаклите на драматичния театър. Но съдбата имаше други планове за мен.

След "Унгарските събития" беше закрит Факултета по журналистика в СУ и аз - журналистът останах в недоумение какво да правя", разказва Спасов.

Тогава решителна роля в пътя му изиграва популярната в онези години постановка на режисьора Вили Цанков във Варненския театър "Хамлет" с Иван Кондов в главната роля. Именно този спектакъл събужда в него любопитството към професията на режисьора. Като абсолвент във ВИТИЗ Спасов попада на репетиция на "Хамлет" под режисурата на Леон Даниел, в тогавашния "Театър на Армията".

През годините няма театър в България, в който Красимир Спасов да не е поставял. Работил е много с различни актьори и по различни текстове. Той е дългогодишен преподавател в театралната академия.

Със Стефан Мавродиев се познава от дете.

"Наричаха го Теко, разказва Спасов. Често го оставяха вкъщи, когато родителите ни бяха на репетиции в театъра. Спомням си игрите ни около шадравана на Варненския театър. Бяха луди детски години".

За своята първа среща със Стефан Цанев, Красимир Спасов си спомня за годините като студент във ВИТИЗ, когато попада на "четене" на стиховете му. След това многократно работи по негови текстове, а през 2013 година именно пиесата на Стефан Цанев "Деца на света" събира и тримата на сцената на Младежкия театър.

ДРАМАТУРГЪТ СТЕФАН ЦАНЕВ

Стефан Цанев е роден на 7 август 1936 година в село Червена вода, Русенско. Детската му мечта е да стане астроном, или музикант, но макар че през 1959 г. завършва журналистика в Софийския университет, а по-късно и драматургия в Московския киноинститут, той определя себе си с една дума - поет. Още в детска възраст е изкушен от театъра. А години по-късно пиесите му (най-вече "Последната нощ на Сократ" и "Другата смърт на Жанна д`Арк") са играни в повече от 200 театри в България и по света.

"Първият път, когато влязох в професионален театър, бе през 1952 г. в Русе. "Коварство и любов". Играеха Катя Зехирева и Спас Джонев, режисьор беше Леон Даниел. Бях зашеметен. Иначе изкушението ми към театъра е от по-рано - в ония времена имаше традиция учениците от прогимназията да изнасят представления в селското читалище за Коледа и за Великден. Играл съм там и овчарчето Калитко и Хамлет, принц Датски, 12-годишен. Голям майтап ще да е било! Но когато след години видях представлението на Леон Даниел, повече не посмях да се явя на сцената", разказва Цанев.

Началото на своя професионален път в театъра, Стефан Цанев определя като спасение в годините, когато неговата поезия е била забранена:

"След като през 1967 година забраниха да се печатат мои стихове, година, две, три, пет, осем... Мълчанието ме задушаваше. Тогава потърсих спасение в театъра". През годините работата на Стефан Цанев в театъра е свързана с много щастливи моменти, но и с не малко спомени, когато негови пиеси са били сваляни от репертоара на даден театър, или дори не са стигали до представяне пред публика.

"През 1962 година в Бургаския театър поставиха първата ми пиеса "Истинският Ивайло". Седмица преди премиерата дойде комисия, обвиниха ме във всички смъртни грехове и забраниха спектакъла.

Това бе първият жесток удар, бях 25-годишен. Преживях го трудно. После свикнах", спомня си Цанев. Като един от най-емоционалните спомени и "най-щастливият момент в театъра" определя постановката на Стоян Камбарев в Русенския театър на неговата пиеса "Животът - това са две жени".

Един единствен път Стефан Цанев поставя сам своя пиеса - "Параноя" в Плевенския театър. Споменът за режисьорския си опит определя като работния процес, който никога няма да забрави.

От 1992 до 1996 г. Стефан Цанев е драматург в театър "Българска армия".

АКТЬОРЪТ СТЕФАН МАВРОДИЕВ

Стефан Мавродиев е роден на 29 декември 1943 г. във Варна. Баща му е учител в румънска Добруджа и актьор във Варненския театър, а майка му Филипина Мавродиева е певица и една от основателките на Варненската опера.

Голямата мечта на родителите му е била синът им да бъде актьор. От малък детството му преминавало в операта - пеел в хора, играел в балета, участвал в спектакли. Обичал да го наричат Теко, защото е кръстен на дядо си Стефан, на когото казвали така. И към Стефан Мавродиев се обръщали с Теко в детството, но днес и зрителите, и колегите, и приятелите - всички с любов го наричат Мавро.

Проф. Сърчаджиев ме прие във ВИТИЗ, но той беше много зает и Методи Андонов, който беше млад, 31-годишен асистент, ни вкара в истинския свят на театъра, спомня си актьорът. Той учи в един випуск със Стефан Данаилов, Илия Добрев, Марин Янев, Меглена Караламбова, Елена Райнова, Милен Пенев, Катя Паскалева и Руси Чанев.

Вече дипломиран, започва работа в Пловдивския театър. Младата трупа, събрана от режисьора Крикор Азарян, преживява две страхотни години на безметежно щастие и театрални успехи. След тях обаче, настъпва труден период за него, в който се чувства психически и емоционално притиснат.

Ключов момент в актьорската му кариера бележи 1972 година, когато режисьорът Младен Киселов го кани в Младежкия театър.

"Първата роля, с която аз направих впечатление беше в дипломния ни спектакъл във ВИТИЗ "Кавказкият тебеширен кръг". Но ако питате хората, ще си спомнят "Дундо Марое" на сръбския режисьор Белович. Грандиозен спектакъл! Никога няма да забравя и ролите си в "Архангелите не играят флипер", "Параграф 22", "Магия 82", казва Мавродиев.

През годините той е изкушен и от драматургията, и от режисурата, и доказателство за това е автобиографичното му либрето за мюзикъла "Йестърдей", както и постановките, които е поставял на сцената на Младежки театър - "Полиция" (Славомир Мрожек), "Емигранти" (Славомир Мрожек), "Вуйчо Ваньо" (А. П. Чехов), "Иванов" (А. П. Чехов).