Той се нарежда както сред най-харесваните съвременни български писатели, така и сред най-провокативните. Той доказа, че е възможно книги, които са изцяло написани на диалект – от авторовия текст до диалозите – да се четат в цяла България. Той е Стоян Николов-Торлака и ще представи трилогията си „Северозападен романь“ - „Автономията????“ - „Май ше ни бъде…“ на 5 май в Русе от 18:00 часа в Културен център ВН.

Романите на Торлака са сред литературните изненади през последните три години. Книги, към които не можеш да останеш безразличен. Някои го критикуват за прекомерната употреба на диалект, други са недоволни от вулгарния на места език, но мнозинството читатели са тези, които се влюбват в стила му. Сравняват го с Радичков, с Буковски, с Чудомир… Но всъщност няма калъп, в който да могат да бъдат вкарани пъстрите му образи, живият език и непредвидимите истории. Затова сред най-популярните съвременни български романи се нареждат и неговите.

Що се отнася до диалекта, за незапознатите с него в края на всяка от книгите са предвидени по два речника – на думите и на изразите.

Много русенци вече имат произведения на Торлака в библиотеките си. Но както те, така и тези, които за първи път се срещат с литературата му, ще могат да чуят как звучат северозападните истории в оригинал от самия автор. Стоян Николов-Торлака ще ви очаква в Културен център BH на 5 май от 18 часа, когато ще представи трилогията си за първи път пред русенска публика.

Новини и подробности – на Facebook страницата Торлака

Фейсбук събитие - Торлака представя трилогията „Северозападен романь“ в Русе

Читателите за книгите на Торлака:

• „Отначало се обърках от многото цветущи изрази в диалозите и описанията,но накрая не можех да повярвам ,че с толкова груб и суров език могат да бъдат казани и внушени толкова красиви неща! Да това е истинската душа на хората от Северозапада .Като дрехите ,които нося , груба на външен ви , но красива и необятна!“
• "Това е история за всеки един запуснат и обезлюдяващ се край в България. История за човеците в местата без хора, но и за хората без място. Ако щете, история за корените. В едно интервю Торлака споменава "магически реализъм". Да, има и такива практики. Неслучайно е посочено, че в селото няма църква, още една отпратка, че мястото е забравено сякаш и от Бога. И хората си намират нови стожери на упованието. Защото им е як коренът и винаги ще се пръкне някой упорит филиз, който да разпъпи.“
• „Четат се бавно, както се пие стара ракия, с мезе и мерак. Ляга на душичката, кара те да живееш с живота на хората от Северозапада, да си припомниш най-малките и хубави неща от живота, да усетиш горчилката, заседнала в гърлото на хората от там, а и от цяла България. Връща те към тебе си и те кара да се замислиш за корена си. Защото ако останем без корен, оставаме без нищо.”
• “Четат се така, както се яде топъл хляб: бързо, с огромен апетит и удоволствие, и малко страх, че му се види краят! Аз не съм от Северозападо, обаче не изпитвам никаква трудност при четенето и разбирането. Толкова истинско ми се струва всичко,че от време на време поглеждам над книгата, защото все имам чувството, че героите се разхождат пред мен!“