По системата на частните арбитражни съдилища, заложена в търговското споразумение ТПТИ, срещу България дела са завеждали различни инвеститори, като само три от тях са на обща стойност 575 млн. долара. Въпреки че страната ни ги е спечелила, всички разходи са за сметка на данъкоплатците у нас, защото при този тип дела държавата плаща, независимо от изхода на делото.

В Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции, което предстои ЕС и САЩ да подпишат, е заложено, че отношенията държава-инвеститор ще се уреждат чрез подобни арбитражи, или т.нар. система ISDS. Това са тайни, частни, арбитражни съдилища, в които корпорациите ще могат да съдят държавите за милиарди евро безщетения, без право на обжалване, от страна на правителствата, ако инвеститорите сметнат, че местни регулации и стандарти за защита на потребителя им пречат да реализират по-добри печалби.

Европейският парламент не се възползва от възможността да внесе корекции по преговорите със САЩ за ТПТИ и със специална резолюция се съгласи те да продължат с пълна сила по всички точки, включително и по системата ISDS. Заради голямото обществено недоволство обаче името й беше променено. Специалните привилегии, които арбитражните съдилища дават на инвеститорите, създават опасен парализиращ ефект върху съдебната и законодателната система както на ниво ЕС, така и на ниво страни членки, предупреждават експерти по международно право.

Арбитражни дела срещу държави се водят и сега, но текстовете на ТПТИ ще регламентират частните съдилища като официален посредник между държавата и инвеститора. С влизането в сила на търговското споразумение големите компании ще имат много нови основания да оспорват мерки, свързани с обществения интерес като забрана за употреба на токсични химикали, мораториум върху фракинга, дори демократичното решение на Германия да преустанови употребата на ядрена енергетика.

От 1994 г. до август 2014-та 127 инвеститора са заявили в частни арбитражи претенции за обезщетения срещу 20 европейски правителства. Две трети от случаите са заради политики за опазване на околната среда, които са попречили на очакваните печалби. Заради секретния характер на арбитражния процес не е известна общата изплатена от страните сума. Известни са няколко дела за общо 3,5 милиарда веро. Най-засегнати са били източните държави членки. В 76% от случаите исковете са срещу новоприсъединени членки (в периода 2004-2007).

В момента срещу България текат два процеса. Те са заведени от OMV и сметопочистващите компании на Румен Гайтански. Миналата седмица пък се разпространи информация, че Държавният общ резервен фонд на Султаната на Оман е започнал правни действия срещу българското правителство заради краха на Корпоративна търговска банка, в която Оманският фонд има 30% дял.