В света на високите скорости и мощните превозни средства тежките катастрофи зачестяват.

Военномедицинска академия е основен травмацентър, където се приемат най-тежките случаи от цялата страна, пише 24 часа.

Там за лечение бяха докарани и едни от най-сериозно пострадалите от дерайлиралия влак в Хитрино и двете катастрофи с пътнически автобуси край село Микре и край Своге. Днес тези пациенти са живи и здрави.

“Катастрофите стават все по-чести и все по-жестоки. Често причина за това е скоростта. Травмите от големите катастрофи са като военни. Това не е травма отпреди 40 години - да се удариш с москвича. Сега като се ударят автобус и кола, все едно човек го е гръмнала бомба”, казва проф. Неделчо Цачев, началник на Катедрата по ортопедия и травматология. 

Там все още продължава лечението на някои от пациентите, приети след катастрофата край Микре, на които се правят възстановителни операции. Болничното лечение при подобни тежки травми отнема минимум месец, а пълното възстановяване често трае година, понякога и повече. Последната операция, която лекарите правят на един от пострадалите при Хитрино например, се случва година след злополучния инцидент.

От бързата реакция още в първите минути след сериозни катастрофи или произшествия с тежки травми зависи животът на пострадалите. Затова има създадена добра координация между Бърза помощ и диспечерите на болниците, така че веднага става ясно, когато ще бъде докаран спешен пациент, за да има готови екипи, които да го поемат. В това отношение ВМА е едно от малкото лечебни заведения, в които изключително бързо може да се събере екип от всички нужни специалисти.

“Когато дойде спешен пациент, имаме известителна система за това чрез сирена. Докато състоянието му се оценява в шокова зала, за 30 мин до час се събира мултидисциплинарен екип от 4-5 травматолози и със специалност и насоченост за тежки травми, хирурзи - лицево-челюстен, гръден и коремен, неврохирург, няколко реаниматори, микробиолози и ангиогилог, който да се спре кървенето на вътрешни органи, защото при такива травми се засягат почти всички органи и системи.

Оглеждаме пациента в детайли и правим терапевтичен план - кой ще започне и в кой момент ще се включват отделните специалисти. Златният стандарт да спасиш един човек в такова сътояние е два часа”, обяснява майор д-р Димитър Костов от Клиниката по ортопедия и травматология. Самият той има опит в две задгранични мисии в Афганистан - през 2010 г. и 2015 г.

“При тежки инциденти ние и “Пирогов” сме основните болници, които поемат пациентите, защото разполагаме с цялата база, която може да окаже първа помощ и след това да продължи лечението адекватно. Приемаме най-трудните случаи от цялата страна, тъй като лечението им изисква много ресурс като персонал, техника и лекарства”, допълва д-р Костов.

Болницата е дотолкова добре организирана, че и при атентата на летището в Бургас през 2012 г., чрез военнотранспортния самолет “Спартан” успява за 30 минути да осигури на място екип от специалисти и кръв.

“За Микре пък изпратихме няколко линейки с разтвори и медикаменти. Уникалното на тази болница е, че всичко това се стикова много бързо. Има създадена организация, която дава възможност да се реагира много адекватно. Много от принципите в хирургията и ортопедията са продукт на това, което се случва във военна обстановка”, казва проф. Евелина Одисеева, началник на Клиниката по интензивно лечение.

Реанимационните дейности са тези, с изключителна важност от първия контакт с пострадалия до изписването му и особено, докато бъдат извършени всички нужни за спасяването му интервенции. 

“Реанимацията започва още на мястото на инцидента, затова е важно да има квалифицирани екипи там, които да идентифицират тежко пострадалите от тези, които биха могли да изчакат, и тези, които могат да се освободят за домашно лечение. Докато дойдат специалистите понякога и една адекватна реакция на свидетел на произшествието също може да спаси човешки живот - да се повдигне пострадалият, за да може да диша, да му се направи сърдечен масаж, да се обърне настрани или да се спре някакво кървене. Това е хубаво като здравна култура всеки от нас да го знае и може.

Освен това един травматично болен може във всеки момент да промени сериозно жизнените си функции, така че да се стигне до най-лошото. Тези пациенти при нас са под ежеминутно наблюдение, мониторират се жизнените им функции - дишане, сърце и на база на това извършваме нужните манипулации”, обяснява проф. Одисеева.

За успешното лечение на толкова тежки травми и наранявания, каквито обикновено са тези от сериозните катастрофи, най-важното е първо да се спре кървенето, да се стабилизира общото състояние и вътрешните органи.

Едва след това се пристъпва към операции. Този подход, наречен демидж контрол, се въвежда за първи път във ВМА от началника на болницата бригаден генерал проф. Венцислав Мутафчийски и е заимстван от американските хирурзи, които прилагат модела на бойното поле. Голяма част от опита на ВМА идва именно от военните травми.

Човек с травма може във всеки момент да промени сериозно жизнените си функции, така че да се стигне до най-лошото. Покрай военните мисии болницата има и психолози, които помагат на пациента.

Ролята им е много важна за справяне с психологическите травми, а и за общото възстановяване, но това е лукс, който много малко лечебни заведения у нас могат да си позволят.

“На един от пациентите, които приехме от катастрофата край Своге, бяха загинали майка му и племеничката му. Самият той беше със сериозна гръдна травма и плаващо рамо. Беше в реанимация, но го стабилизирахме, седя при нас един месец. Накрая дойде някой от близките да му каже, но психолозите бяха непрекъснато с него.

Същото беше и с жената, която пострада от автобус на градския транспорт в София в края на октомври. Стабилизирахме я, оправи се, но загуби единия си крак. За нея също извикахме психолог. Да се събудиш и да видиш, че ти го няма кракът, е ужасно”, обяснява хирургът д-р Костов.

Доколко ще се възстанови пациентът, много зависи и от неговата настройка, категоричен е той.

“50% от лечението за мен е от пациента - да повярва, че след това, което му се е случило, ще се оправи”, казва хирургът. 

Има и случаи обаче, когато решението е в ръцете на съдбата. “Преди години, когато работех в Пазарджик, имах една пациентка с висок риск от белодробна емболия. Предоперативно направихме каквото трябва, извършихме операцията и половин час след това тя умря. Извикаха ни бързо, веднага интубирахме, започнахме да правим сърдечен масаж, установи се, че има белодробна емболия. Жената беше изпаднала в клинична смърт - със спиране на сърцето, нямаше кръвно и дишане.

Въпреки нашите реанимационни дейности нещата не се подобриха. Тогава за първи път поехме риска да направим фибринолиза - приложихме медикамент, който разрежда и разгражда тези пресни тромби. Не бях чувала до този момент някой да го е правил, но нямахме друга опция, така или иначе щяхме да загубим жената. Направихме го и тя до ден днешен е жива”, дава пример от своя опит проф. Одисеева.