Българският премиер Бойко Борисов изпъчи осанка на победител още на влизане в Белия дом.

Излъчваше гордост, че е постигнал всичко, за което е дошъл - добрал се е до обятията (макар и сдържани) на американския президент Доналд Тръмп. На излизане се изказа пестеливо за резултатите от срещата, като препрати журналистите да четат подготвеното от сътрудниците на двамата Съвместно изявление, което нарече "Стратегически договор за сътрудничество". То остана за по-късно, пише СВЕТОСЛАВ ТЕРЗИЕВ във вестник СЕГА.

Борисов беше друг, сякаш бе минал под дъгата. Жадуващият взор, който от години отправяше към Белия дом, бе заменен от вирнат нос: "Аз отдавна не се вълнувам от такива срещи. Не ми е за първи път. Дет' се вика, познат ми е Белият дом. Но що (се) касае (до) президента Тръмп, при следващите ни срещи ще видите много по-съществена разлика". Борисов бе ходил в Белия дом само един път през късната есен на 2012 г., когато разочарова президента Барак Обама, защото не отговори на очакването му да каже публично кой извърши четири месеца по-рано атентата в Бургас срещу израелските туристи. Американците му бяха подсказали отговора (израелците - също), но езикът му не можа да се обърне, за да изрече думата "Хизбула". Три месеца по-късно подаде оставка, посъветван - както се мълви - от американското посолство в София. От тогава направи още две правителства, но Белият дом му се мержелееше все в недостижима далечина. Завръщането му там трябваше да послужи за публичен знак, че е получил прошка. Затова го желаеше толкова много.

Личеше си, че след срещата с Тръмп душата му се е разтоварила от тежко бреме бе жизнерадостно бъбрив. Позволи си оценка за своя домакин, която чуждестранен гост не би трябвало да прави: "Ако всичко му е наред на президента Тръмп, ще дойде в България". Тъй като в момента тече процедура за отстраняване (импийчмънт) на президента, изказването му означаваше: "Тръмп ще ни гостува, ако не падне от власт". Човек, който два пъти е губил поста си, би трябвало да знае колко нетактично е да сочи въжето, на което опонентите на президента възнамеряват да го окачат. Но малко преди това даде да се разбере, че това за него е маловажно, защото му е все едно кой ще управлява Америка (стига Белият дом да остане отворен за него). В Националния демократичен институт, където демократите трепетно следят процедурата за разобличаване на републиканеца Тръмп, Борисов каза простодушно: "Така че сте ни еднакво близки демократите и републиканците. Вие тука си се карайте. У нас има място и за едните, и за другите." Как ли щеше да се чувства, ако чуждестранен гост му кажеше в София, че е все едно дали гостува в Министерския съвет на него, или на  Корнелия Нинова?

Тъй като Борисов не е силен в дипломатическия протокол и лесно се издава към какво се стреми, нека видим какво постигна колективният ум на обкръжението му в преговорите с американците.

Резултатите от визитата могат да се разделят на три групи

Съвместното изявление изброява на първо място какво са поискали и получили американците, после какво ще държи българите в напрежение, за да бъдат все така сговорчиви, и накрая - какво те са поискали и не са получили. Една от големите амбиции на Тръмп е да облекчи САЩ от финансовата тежест в НАТО, като я разпредели в увеличен размер между съюзниците. Затова документът приветства "лидерството и ангажимента за споделяне на финансовата тежест на България, чиито разходи за отбрана надхвърлят 2% от БВП тази година".  Вярно е, че закупихме от САЩ осем изтребителя Ф-16 блок 70, но чак пък да сме поели "лидерство" - не е ли пресилено? Ни най-малко. Когато Борисов се похвали пред камината на Белия дом, че сме скочили на 3.1% разходи за отбрана от БВП, Тръмп го попита дали е казал това на Германия, която още се снишава на 1.3%. По този показател отчетохме не само изпълнение, но и престараване, защото в действителност не сме закупили никакви самолети, а само сме ги предплатили в пълен размер. Но германците трябва да се засрамят, че Борисов ги е ударил в земята.

САЩ отдавна настояват да позиционират свои военни на българското Черноморие като противотежест на Русия. Борисов до последно казваше, че желае да вижда само платноходки и яхти в Черно море, но на излизане от Белия дом се беше преродил: съгласил се, но не за военноморска база на НАТО, а за "координационен център", който да работи заедно с натовския черноморски щаб в Румъния. Приел също американците да продължат да унищожават българското конвенционално оръжие (друго нямаме), за да могат след това да ни предложат да купим тяхно. 

В енергийния сектор американците са постигнали старата си цел да разбият руския монопол в България чрез диверсификация, като предлагат да купуваме техен втечнен шистов газ и ядрено гориво за АЕЦ "Козлодуй", а в перспектива може би и за АЕЦ "Белене". Цените, техническата съвместимост и възможната реакция на руснаците са вън от документа. Затова пък е изтъкнат друг детайл: че още идната седмица в България ще пристигне американски технически екип, за да започне работа на терен. Борисов бе много доволен, че ще купи американски турбини за АЕЦ "Белене", а руските реактори обяви за български, за да не дразни ушите на домакините си.

Мечтата му за газов хъб в България, който да го направи диспечер на балканските енергийни потоци, бе укротена от американците, които му напомниха, че за целта трябва "либерализиране на вътрешния газов пазар, разширяване на капацитета и осигуряване на достъп до газовото хранилище" (в Чирен). Само преди две седмици на церемонията на КРИБ за награждаване на Мистър и Мисис Икономика Борисов се хвалеше как е отстранил "газовите посредници", без да съзнава, че подобна груба намеса на властта е несъвместима с либерализацията на пазара.

Затова пък бе изоставил напълно идеята за черноморско икономическо сътрудничество и бе възприел любимата на Тръмп идея за "Три морета" (от Балтика, през Черно до Бяло море), която американският президент вижда като бариера пред руснаците. Така черноморската синергия, която уж имаше европейска подкрепа, бе заметена под килима в Овалния кабинет.

Освен руснаците бяха парирани и китайците, които не крият икономическата си амбиция на Балканите. "Отчитайки, че сигурните мрежи за комуникация от пето поколение (5G) ще бъдат от жизненоважно значение както за бъдещия просперитет, така и за националната сигурност, САЩ и България заявяват желанието си да засилят сътрудничеството си в тази област", пише в съвместното изявление, което означава: Забравете "Хуауей" и неговите примамливи оферти за мрежата от пето поколение! Ще купувате само американска технология!

Тръмп похвали Борисов, че дава отпор на "зловредните влияния" (на руснаците). Но за да не се отпуска, му напомни по кои показатели ще продължи да го наблюдава и да го държи в напрежение. Това е вторият раздел в Съвместното изявление. Там пише: "Подкрепяме дългосрочните усилия на институциите и агенциите, участващи в разследването и разкриването на нарушения на българското законодателство от страна на злонамерени чуждестранни фактори (шпиони - б.а.) и потвърждаваме правото на България да определя своето собствено бъдеще. Подчертаваме, че доброто управление и върховенството на закона формират основата на нашата обща сигурност и просперитет".

Тук вразумителните думи са "върховенство на закона", което никак не е на почит в България, защото законът стига най-много до средното управленско равнище, а по-нагоре е безсилен. Във връзка с това "Съединените щати насърчават България да продължи борбата с корупцията." Това е остенът, който бившият американски посланик Джон Байърли препоръча да бъде използван, за "да бъде тикан Борисов в правилна посока".

С чувство за хумор е добавена и забележката, че лошото отношение на властите в България към медиите се вижда чак от Вашингтон. Като се знае колко невъздържано се изказва за журналистите президентът Тръмп, твърде неискрено звучи следното изречение: "Съединените щати твърдо подкрепят медийната свобода в глобален мащаб, тъй като свободната преса е от съществено значение за демократичните нации, и насърчават България да продължи да защитава свободата на медиите." Остава да се види дали България ще защити 111-ото си място по медийна свобода в света, където се намира от две години, или ще отиде още по назад в класацията на "Репортери без граници". Тръмп и Борисов трябва да са се подсмихвали, когато сътрудниците им са предложили да се подпишат под тези думи.

И накрая: какво България поиска и не получи?

Две изречения изчерпват заявените желания на Борисов, останали висящи. Първото гласи: "България подчерта своето желание да започне присъединителния процес към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие ОИСР възможно най-скоро." Толкоз. Американците не казват, че го подкрепят. А преди срещата с Тръмп Борисов се хвалеше, че едва ли не работата е опечена.

Второто отколешно българско желание за отпадане на американските визи е оставено отново в сферата на красивите мечти. "Съединените щати подкрепят желанието на България за присъединяване към Програмата за безвизово пътуване и приветстват продължаващия напредък на България по изпълнение на определените от закона изисквания за присъединяване към тази програма", пише в документа. Напредъкът досега е стигнал до 11% откази на визи за български граждани, а за отпадането на визовата бариера е необходимо да слезем на 3%. С други думи, движим се в правилна посока, но целта е далеч. Борисов каза, че визите могат да паднат при посещение на Тръмп в България, но докато самият той не е сигурен, че американският президент ще успее да дойде и дори въобще да оцелее на поста си, ще се задоволим само с потупването по гърба на нашия премиер.