Авторска статия на Христина Стоянова за Mila.bg.

Когато преди известно време реших да се влюбя в съседа, ми хрумна да отложа първото търкаляне в кревата с него.

Не че не изпитвах нетърпението на автоджамбаз пред ключалката на лъскава кола. Или далакът ми не се огъваше от фриволните сексуални прожекции в главата, но исках да открадна време.

Време, в което да лелея за докосването му, за целостта, в която ще приклещим емоции и тела. Знам, звучи странно! Още повече, живеейки във време, в което сексът на първа среща е почти задължителен.

Не ме разбирайте грешно – не съм някакъв пуритан, който проповядва целомъдрие до първи петли в първата брачна нощ, но правенето на секс не е като другарството във Facebook.

Ако в социалната мрежа мога да се разсприятеля с някого, то няма шанс да се разсекся с мъжа, на когото цяла вечер съм плюнчила ухото в захлас, повтаряйки му, че е бог.

Преди да дръпна запушалката на вагината си и поканя новия наемател на женските ми дебри, гледам да съм що-годе сигурна, че и на сутринта ще го харесвам поне толкова, колкото преди да му покажа сътрудничеството между гените на майка ми и на баща ми.

Както вече казах – не съм някаква свенливка, която се изчервява от целувка в полски соц филм, но съм непреклонна в едно.

Жената трябва да уважава достатъчно себе си и тялото си, за да го споделя с когото й падне. Аз лично правя секс само с мъже, които ме ценят първо като личност, а после ме разпознават като персона с влагалище.

Не си мислите обаче, че изпадам в ступор от вакханалията на капчука в протяжни дъждовни следобеди , чудейки се колко време да мъча господинчото преди да му пусна. Нищо подобно.

При всеки мъж действам с различен хронометър.

Да си кажа честно, отлагането на първия път е редуцирало доста от количеството пепел, с което можеше да си посипвам прибързаното либидо. Само веднъж досега съм пращала на майната й сексуалната си интуиция.

Тя пък ме запрати да търся отговор на въпроса „Откога се е, мила моя майно льо, зора зазорила?”... на чуждо и неудобно място.

Разбирам, че сексът е здраве. Обаче за мен е доста по-здравословно, когато посягам към него в правилното време, с правилния партньор.

А когато ме обхване истеричният ищах , си повтарям мъдростта на поговорката „Трай, жено, за оргазъм!”