“Сократ, великият философ и многодетен баща, обичал да излиза на площада и да задава трудни въпрос на своите съвременници. Един от тези въпроси аз се опитах да подложа на обществено о обсъждане днес. Ето какво се получи.

Това беше една обикновена есенна вечер. Всички се бяха разпръснали по стаите си. Четях Сократ. Един въпрос ме изуми. Той попитал: “Ако има пожар и можете да спасите само един, кой ще спасите: жена си или детето си?” Всички мъже отговаряли “Детето, разбира се.”

Сократ казал: “А аз ще спася младата си жена. Ние ще поскърбим заедно и тя ще ми роди още деца. А ако спася детето, ще скърбим и двамата. То винаги ще ми напомня за трагедията. А детето ще загуби и братя и сестри и майка, и след това ще се сдобие с мащеха, която няма да може да го обича като неговата майка. ” Разбира се, спорът продължил дълго време.

Чудех се как ще реагира съпругът ми. Попитах, а той без да вдига поглед от това, което четеше, отговори: “Детето. Всички ще спасят детео. То е беззащитно и … а аз не знам, аз ще спасявам всички, но ако може само един, ще е детето. ” Разказах му за Сократ. Той остави вестника. През цялата вечер ние обсъждахме този въпрос. Той се оказа нереално сложен.

На сутринта отидохме на работа, децата в училище и детската градина. Деня ми беше напрегнат, а за Сократ не се сетих. Напомни ми съпруга ми вечерта: “Мислех, че ще бъда убит на работа днес. В обедната почивка започнах да говоря за Сократ и зададох въпроса на колегите. Отговорите бяха очевидни.

Казах, че снощи и аз така отговорих, но на сутринта промених мнението си, Сократ ме убеди в правилността на своите доводи “(за мен това стана откровение). Според съпруга ми всичко спрели да се хранят. Те започнали да викат и да доказват, обаждали се на приятелите си, започнали да идват колеги и от други отдели. Накрая, поканили жени от счетоводството, и те също , в един глас, започнали да говорят: “Ти луд ли си? Съпругата може да смениш с друга. Детето е твоя кръв “.

Спасението дойде под формата на шефа. Той открил липсата на всички работници от местата им в работно време, втурна се с викове и разпръсна неразрешения митинг.

Съпругът ми се върнал на работното си място и видял пенсионера, колегата му на работното място. Той не участвал в спора, пропуснал обяда заради своя работохолизъм, а и не общувал особено с другите.

“Защо всички крещяха? Премията ли отмениха или какво? “- попитал ветеранът. “Не, получи се философски дебат …” – и съпругът ми му задал въпроса.

А старецът е семеен човек, между другото: със съпругата си са четиридесет години заедно, има трима сина, всеки има дом, построен със собствените му ръце, петима внуци. Старецът се замислил: “Какво, всички казаха, че детето ще изберат да спасяват? А аз бих избрал моята си бабка. Децата са на гости в семейството, растат и отлитат от гнездото. Да, те ме обичат и аз ги обичам, идват на гости. Да, само че всяко е откъснато от нас парче. А с моята бабка и аз ще умра. ”

Мъдростта на стареца бе потресаваща. Може би затова има толкова много разводи защото ние не ценим семейството правилно. Може би най-важното не са нашите деца? Може би всички ще бъдат щастливи, само когато родителите се ценят помежду си повече от всичко друго?

А вие кого бихте спасили от пожара?”