Този път е различно.

Бойко Борисов наистина може да падне и управлението му да свърши завинаги, пише Диян Божидаров в Сега. Налице са куп фактори, които ги нямаше при двукратното предишно сдаване на власт – обединяваща се народна воля, общо прицелена в него опозиция, президент, който е таран на недоволството, открито воюващ мощен корпоративен субект (Васил Божков), късащ живо месо от ГЕРБ бивш довереник (Цветан Цветанов).

За първи път ГЕРБ и вечният демон ДПС са подредени толкова отчетливо в очите на обществото в обща редичка. Всеобщо е усещането, че те и прокурорът им Иван Гешев управляват държавата отвъд предела на допустимостта.

Не така бе през 2013 г., когато Борисов хитро подаде оставка, докато все още протестите не бяха силно фокусирани персонално върху него. ГЕРБ взе най-много гласове на изборите, а БСП и ДПС съставиха парламентарно мнозинство, което от самото начало бе малцинство в обществен план.

Не бе така и през 2016 г., когато Борисов загуби чрез Цецка Цачева президентския пост, но беше в позиция да лидира и изпреварва – отново сам поиска избори, които да спечели.

Сега е различно.

Той очевидно отчаяно се е вкопчил във властта и влиза в обувките на отдавна разжалвани или побеждавани лично от него фигури – контрамитингите му са също толкова жалки, колкото бяха на Сергей Станишев и Лютви Местан; объркан е като позабравения Жан Виденов и невнятния Пламен Орешарски; вика ордите си да го пазят като Волен Сидеров, само бялата маса липсва.

В първия ден на митингите се защити с външнополитически успех, при липсата на вътрешни - 1:1 подобно на провалени лидери. Във втория пък успя да измисли разпореждането НСО да смъкне охраната на Ахмед Доган и Делян Пеевски – след като главната темата вече бе политическата глава на самия премиер.

Преди избягваше неудобните въпроси с клиширани оди за магистралите, сега демонстративно отказва изобщо да отговаря на питания. Дави се в логорея, оплита се в собствената си мисъл /ако изобщо има такава в безкрайните монолози от последните дни/. Подобен вървящ след събитията, непродуктивен, а и май уморен Борисов не бяхме виждали.

Срещу него все още няма единен политически субект. БСП не е в кондиция, занимава се с предстоящия конгрес, партийният й лидер се страхува да напада Гешев.

В първия ден от протеста Корнелия Нинова се появи пред Президенството, но не посмя да иде до Съдебната палата, заради което бе ехидно атакувана от „дясното” крило на протеста (остри думи на Христо Иванов към нея). И тепърва, разбира се, ще има раздори в опозицията, инспирирани от глупост или в услуга на ГЕРБ – „Не щем с умно-красивите”, „Против льотчика сме” и т.н. Но въпреки това е налице енергия за формиране на обща алтернатива.

Има я на политически терен в чисто технически план. Концепцията „Няма ляво, няма дясно” бе успешно тествана с Мая Манолова на столичните избори през есента. Манолова не е водещ фактор сега, но ето че инженеринг от такъв тип се разширява чрез Радев, Иванов, Нинова... - и оформя нещо като блок, който наистина може да събори Борисов. Пък и да измисли коалиционна алтернатива.

Енергията за властова промяна е налице и „отдолу”, при народа. На площада днес са и умни, и по-малко такива, и красиви, плюс „боси, изподрани... диви” (по Гео Милев). Последният път, когато заедно протестираха всички тия хора, бе срещу Делян Пеевски и БСП. Успяха. Днес на мястото на БСП е ГЕРБ.

Всъщност, твърде любопитни са разместванията в коалицията, срещу която е насочен гневът - Пеевски фигурираше и през 2013 г, и сега - не само персонално, но и чрез Гешев.

На терена сега е още Цветан Цветанов, който трудно би могъл да направи чудеса на избори, но определено е в състояние да отнеме важни гласове на ГЕРБ.

Политическите намерения на Слави Трифонов са неясни, но и той се заявява срещу Борисов, може да е фактор. Най-важното е, че всички тези партии и хора са обединени от усещането, че просто с Борисов повече не може. Каквато алтернатива да се формира, както, възможна ли е такава наистина или не – това са второстепенни въпроси, главният е той да падне. После ще се мисли за другото. Тези нагласи може да са ирационални, но са мощен двигател.

Борисов нарича всичко това сценарий срещу себе си. Факт е, че серия събития в последните месеци приличат на подредени, за да кулминират в опит за сваляне на властта. Вероятно поне едно чуждо посолство желае той да падне. Не може да се пренебрегне и обстоятелството, че размирна мечка играе и в съседна Сърбия. В Гърция също има протести. Всичко това говори за по-сложен пъзел.

Но са налице и премного фактори, които изправят българите срещу Борисов по чисто вътрешни причини – правото наистина е превърнато в бухалка, корупцията задушава всеки читав кълн; Борисов вещае още отчаяние; прокурорските акция срещу Радев и редица бизнесмени не целят справедливост, те са ненормална за една порядъчна държава наказателна агресия. Подобни случки е имало и в предишни години, но акцията срещу президентството е невиждана злоупотреба с власт. Тя е целенасочено заиграване с държавността, защото прокурорският рейд бе предшестван от ред други рушащи институциите действия (например преди три седмици на съвещание при държавния глава нарочно се явиха предимно зам.-шефовете на службите). Днешните герои може и леко да бъдат извинени, защото стъпват върху чужди натрупвания.

Но преминаха предела, така не може повече.

Куп фактори, независимо дали са безкористни или не, противодействат. Това е балансиращ процес.

Трябва да се признае, че има и ирония в  него. За защитник на морала претендира Васил Божков. Бившата звезда на контрапротеста Мая Манолова носи днес знаме. Цветанов не протестира, обаче рече, че мястото му е пред президентството. Но така е – трагичното и комичното, доброто и злото винаги вървят ръка за ръка. Дали ще има ново управление и ще бъде ли то по-добро не се знае, но са налице всичките предпоставки настоящото най-после да бъде съборено без шанс да се върне.