Скъпи приятели,

Това е едно писмо до всички пострадали и посърнали след резултатите от последните парламентарни избори в родината. А резултатите са – победа за корупцията, мафията, простотията, тарикатлъка, егоизма, посттоталитаризма и мутрофилията. Съответно свирепа загуба за можещия, работещия, моралния, създаващия и изобщо всички потиснати разумни същества, населяващи заченатата ни в беззаконие демокрация.

С една дума – след четвъртвековни усилия се сдобихме с парламент, който може да ни доведе до пълен национален разпад, вечно олигархично управление, систематичен грабеж и оскотяване, превръщащо ни в неолитно общество.

Въобразявате си, че сте достойни и трудолюбиви, малко нещастни, но с блещукаща надежда. Въобразявате си, че все пак има някаква държавност, че сте почтен гражданин. Осъзнавате нещастието едва тогава, когато сте окраден, когато разберете, че съдът не дарява справедливост, когато детето ви изчезне, когато очаквате да бъдете лекуван или образован. Длъжен съм да ви предупредя, че оптимизмът и доверието са вредни за вашето здраве.

В случай, че спазвате традициите на националното примиренчество, имате шанс за оцеляване. Ако сте на години – събирайте клечки в гората, изправяйте стари капачки за буркани, превръщайте полските джанки в ракия. Ако сте млад, спестявайте за чартърен полет. Търсят се берачи на краставици в Бавария, свинари в Андалузия, боклукджии в Калабрия, бояджии в Южен Уелс и винаги ще имате късмет да продадете първородната си рожба в слънчева Гърция.

А ако сте нормален, ако желаете да имате нормален живот там, където сте роден, ако обичате дома си, ако обичате близките си, ако …

Всъщност имате възможност за бъдеще, но ако го пожелаете. Но вие мразите политиката и политиците, те също ви мразят. Няма да гласувате, разочарован сте. А те са очаровани и с помощта на „гласувалите“ ще бъдете обран и отново нещастен. Харесвате жълти и дебели прасешки вестници, живеете в света на техните конспирации и модни тенденции, даже вярвате в техните метеорологически прогнози. Симпатични са ви физиономиите на криминални бандити, заченати с тиквено семе и аптекарски аспирин. Харесвате леля, която ви припомни, че демокрацията ви е отнела Трабанта, а тя самата е била принудена да изпрати детето си в Америка. Мразите чужденците, защото се славим като гостоприемни, а чужденците предпочитат да са германци, но не и някога българи. Мечтите се въртят в социалните утопии на комуноподобните, азиатски, политически религии. Желаете ли бъдещето, което заслужавате?

Всъщност, място за отчаяние няма. Надеждите не са невъзможни, напротив сега е моментът за революция на разума. Нещастието на мислещите може да разруши трагедията от реалността. Въпросът е единствено в желанието за единение на масата от почтени люде, останали в сиротата на своя интелект. Тук няма нищо невъзможно. Забравете разправиите, забравете омразата. Да, има личности, които вече не понасяме, ще ги помолим да останат настрана. Партии, които внезапно или постепенно намразихме, ще ги забравим. Безплодни политически въжеиграчи, ще се присмеем. Претенциозни сиви кардинали ще погребем в забвение.

Или казано ясно – сега, веднага, точно в този момент е необходимо ясно политическо обединение на всички достойни в нещастието си. На всички осъзнали парадоксалното и криминално политическо статукво. На всички пожелали бъдеще.

Това е напълно възможно.
Ако го пожелаете.
Ако превърнете омерзението в съзидание.
Ако пожелаете тържеството на разума.
Ако ви има.

Текстът на скулптора проф. Велислав Минеков е публикуван в личния му фейсбук профил.