Елитният спорт у нас, макар и да не носи медали, сe радва на държавна грижа, а масовият просто загина.                                                                     

MENS SANA IN CORPORE SANO – казваха древните римляни. / Всъщност фразата е на Ювенал от неговите „Сатири”./ Здравото тяло прави и духа  ни здрав. Но народът е здрав, само когато е здраво обществото, а нашето вече отдавна боледува и в прекия, и в преносния смисъл. А при последния /дано да е последен!/ втори кабинет на ГЕРБ е вече на ръба на оцеляването.

Българската статистика винаги е изтъквала големият брой лекари / макар че напоследък взеха да бягат от България поради ниските заплати/  на глава от населението, но дали това ни прави по- здрави и трудоспособни. Мисля,че работата тук не е само в медицината, колкото в социалното устройство на обществото и в неговото икономическо състояние. Родната ни медицина винаги е разчитала на лекарствата /сега те са сред най- скъпите в Европа и станаха почти лукс!/, но не и на профилактиката. А лекарствата, както всеки знае, имат временен ефект, затова пък нерядко страничните им действия  отслабват защитните сили на организма. И водени от инерцията, ние поглъщаме тази химия и пренебрегваме естествените, природните средства. Да, някои от тях изискват известни усилия и постоянство, свързани с двигателната ни активност, с начина на храненето.

За съжаление се оказа, че у нас просто няма социална потребност от това - българите да са здрави и трудоспособни.  А в  повечето страни на Европа  и особено в Америка здравето е издигнато в истински култ – то е условие за добра външност, добра работа, просперитет, основа за хармоничен и пълноценен живот. А ние, постсоциалистическите българи, според данни на Световната здравна организация сме една от... най-болните нации в света! А по брой на пушачите заемаме “почетното” трето място, след Куба и Корея / сега имаме и  закон  против тютюнопушенето, но спазва ли го  някой – повечето от половината българи пушат, при това навсякъде и упорито тровят непушачите! А и в заведенията вече няма никакъв контрол./ И сме с най-високата смъртност в ЕС...

Причините са до голяма степен икономически, но и не само такива. Освен “нация техническа”, ние решихме да бъдем – не според мащабите си – “световна спортна сила”. И хвърлихме огромни сили и средства за индивидуалния, “елитния” спорт, вместо за масовия. /  Все още  поддържаме като данъкоплатци и една напълно излишна,  паразитна структура – „ Министерство на младежта и спорта”,  което преди време се ръководеше от недоучилият сладкар Лучано!/... И забравихме, че спортът е преди всичко здраве, един много важен  капитал за всяка нация. И се получи странен феномен, непознат в цивилизованите държави – специализираните спортни училища с пансиони във всеки областен град. Те, разбира се, бяха замислени да произвеждат професионални спортисти, т.е. шампиони, за да “разнасяли славата на България”. И въпреки, че  времето им отдавна мина и  се видя, че  полза от тях няма, че подръжката им струва милиони, те продължиха да съществуват като един  анахронизъм  вече толкова години след демократичните промени.  И стана така,  че от тях, особено напоследък, започнаха да излизат  твърде малко световни шампиони / необходими, според някои за... “националното ни самочувствие”?!/ и внушителен брой...полуграмотни пазачи на банки, мултаци, сикаджии, мутри и биячи и други подобни “професии”, изискващи “специализирано” образование, при това платено изцяло от нас, данъкоплатците!

Защото, наистина в тях има ученици, които почти не могат да четат и да пишат! Част от техните възпитаници сигурно масово влизат в „Герб”... В същото време нашите неуки управници решиха да принизят статута на националните специализирани училища за математика, физика, езици и изкуства, чиито въвпитаници са бъдещият елит и гордост на нацията / те учат там на собствени разноски, докато спортистите са на държавната ясла!/.

Да, тези напълно излишни, паразитни спортни училища струват милиони на държавата или по-точно на всички данъкоплатци! Докато хиляди деца в нормалните училища са лишени от елементарни условия да спортуват за здраве, да укрепват младите си организми. И нашите ученици са сред най- боледуващите в Европа.

Да не говорим за липсата на спортни площадки в българските градове и села, за зле поддържаните игрища, училищни дворове и паркове./ Защото каква полза, че някоя си спортистка скочила с не знам колко си милиметра малко повече от другите, сякаш престижът и просперитетът ни като нация  и държава ще нарастне, след като у нас, при тази тотална, унизителна бедност, и голяма част от младите хора са вече болни -  затлъстели, с наднормено тегло, хипертония или  диабет, некачествено хранени или пък недохранени, без възможности за спорт, за нормално физическо развитие? А немалко  от  по-здравите от тях  като  няма къде да изразходват излишната си енергия буйстват и вършат различни престъпления. Дори и в училище!

А у нас вече закриха ученическите  столове и бюфети, поради липса на средства, докато за спортните училища с пансиони все още се изсипват грешни пари!

Според доклад на просвeтното министерство у нас 620 училища са без... физкултурен салон и дори  подходящ двор за часовете по физическо възпитание. Децата ни просто няма къде да спортуват, да се развиват силни и здрави физически. За тях няма дори най- скромни пространства за игра. Затова пък бедната ни държава отделя много средства за професионалния спорт, дори наскоро назначи на синекурни щатове  футболисти  във фалиралите БДЖ!  А спортното министерство отдели  / от държавния бюджет и нашите данъци/  за всеки медалист от последната олимпиада по 250 000 лева! А представянето ни бе повече от неуспешно. И може да се каже, че политиката ни в спорта е определено неразумна, неправилна, както е в нецивилизованите, авторитарните държави. Отделят се премного средства от изтънелия ни бюджет, докато културата и образованието ни непрекъснато затъват.

Да не говорим за новопостроените „арени”, спортни зали - гиганти, струващи стотици милиони на държавата, за стадионите и басейните, изградени в редица села, които пустеят и се рушат...

За съжаление и редица от нашите медии възвеличават прекалено професионалните спортисти - шампиони, превръщат ги в нещо повече от звезди, в „герои”, „идоли на нацията”. Ицо и Гришо според тях са по-важни от великите български писатели, музиканти, артисти. И ако руските или румънските медии/ давам тези близки примери/ отделят повече място за Пушкин и Еминеску, за Емил Чоран и Никита Михалков, то нашите подценяват или дори забравят годишнините на Вазов, Елин Пеалин, Борис Христов, Владимир Димитров - Майстора.

И това е също един от начините за опростачването на нацията.

Огнян Стамболиев