Великден е най-святият празник за християните по целия свят, пише framar.bg.

На този ден Християнската църква отбелязва Възкресението на Божия син Исус Христос. Празникът е подвижен и се чества в неделния ден на Страстната седмица, чието начало се поставя от първото пролетно пълнолуние.

Датата се променя ежегодно, но формулата за нейното изчисление е една и съща както за източната, така и за западната църква.

Някои от традициите и обичаите на Великден датират още от древността, а днес сме ги приели като част от сакралността на този ден.

По традиция Възкресение Христово се празнува в продължение на 3 дни, а подготовката за неговото посрещане започва по време на Страстната седмица.

Великденски яйца

Християнските предания гласят, че когато Божията майка отива в Рим, за да се срещне с императора, тя му подарява яйце, обагрено в червено - символ на Христовата кръв.

От този момент християните започнали да боядисват червени яйца за Великден и да си ги подаряват един на друг. С времето навлизат и останалите цветове.

По традиция великденските яйца се боядисват на Велики четвъртък и в съботния ден, преди празника. Първото яйце винаги се боядисва в червено, след което стопанката на къщата рисува кръст по челата на децата с него, за да са здрави и румени през цялата година.

То се поставя пред иконата в дома или се заравя в средата на градината, като се пази до следващия Великден. Тогава се чупи и ако не се е развалило, то домът и неговите обитатели ще се радват на здраве, радост и благополучие. След това не се изхвърля, а се заравя в пръст, но близо до дома.

Боренето с великденските яйца е една от най-забавните традиции на Великден, която винаги се очаква с нетърпение, особено от малките деца. Обичаят символизира борбата за победа и здраве през цялата година, а за "боракът" са отредени много щастие, благополучие и крепко здраве.

Великденски козунаци

Знаете ли, че историята на великденските козунаци датира преди повече от три столетия. Тогава, в началото на XVII век, френски хлебар е омесил първия козунак за празника и е поставил началото на тази традиция, която съхраняваме и до днес.

Преди нея, обаче, стопанката на къщата е месила обреден хляб, наподобяващ пита и украсен с оплетени елементи. Върху него са се оформяли пет места, отредени за червените великденски яйца. Те са се поставяли в четирите края и в центъра на хляба.

Нови дрехи

По традиция на Великден всички обличат нови дрехи като символ на зараждащия се нов живот през пролетта и на Възкресението Христово.

Тържествено богослужение

В полунощ срещу Великден в църковните храмове се отслужва тържествено богослужение и точно в 0.00 часа свещеникът оповестява Възкресението на Божия син с думите "Христос Воскресе!", а християните отговарят "Воистина Воскресе!".

Свещеникът изнася запалена свещ, от която всички присъстващи палят своите свещи, като се опитват да запазят пламъка възможно най-дълго време, а след това отнасят в домовете си.

Огънят в църквата е свещен, тъй като е донесен от Божи гроб от българските владици. Преданията гласят, че там огънят се самозапалва и че в началото няма топлина.

Той се разнася до всички християнски църкви и точно в полунощ се изнася от храма, като всеки може да отнесе със себе си частичка от него, като запали своята свещичка от тази на свещеника.

Църквата се обикаля три пъти със запалена свещ в ръка, което отново се прави за здраве и щастие на цялото семейство. Прибирайки се у дома, стопанката на къщата обикаля всички стаи със запалената в църквата свещ и отправя молитва към Господ да пази дома.

Накрая се прикрепя към прага на вратата и се оставя да доизгори там.

На Великден хората се поздравяват с думите: "Христос Воскресе!", а отговорът е: "Воистина Воскресе!".

Имен ден празнуват всички, носещи имената: Величко, Величка, Велико, Велик, Велика, Велко, Велимир, Велимира, Паска и Паскал.