Отровът Северен Сентинел се намира в Бенгалския залив, между Мианмар и Индонезия. Това е домът на изолирано племе, което никога не е навлизало в контакт с цивилизацията и никога не е подлагано на колонизация. Това са едни от последните хора от каменната ера, чиято култура остава недокосната от модерната цивилизация.

Въпреки че официално островът принадлежи на Индия, никой не се наема да ходи там. Причината е крайната враждебност на коренното население – всеки, който се е опитал да да стъпи на брега, е бил нападнат или убит. Индийското правителство дори е направило незаконно приближаването на по-малко от 3 мили до острова.

През 1896 година хиндуистки затворник избягва от затвора и тръгва по море с ръчно направен сал. Имал е лошия късмет да попадне точно в Северен Сентинел. Тялото му е открито няколко дни по-късно надупчено от стрели и с прерязано гърло.

През 1981 година корабът Primrose затъва в плитчините до Северен Сентинел, а екипажът докладва, че е заплашван от хора със стрели и копия. За късмет на мореплавателите вълните били много буйни и ги отнесли отново далеч от острова. Няколко дни по-късно били спасени с хеликоптер.

През 2006 година двама рибари били убити в района. Хеликоптер на брегова охрана отишъл да прибере телата, но дъждът от стрели и камъни направил кацането невъзможно.

„Survival International – организация, която работи за правата на хората от племената, описва обитателите на Сентинел като най-крехкото общество в света. Най-вероятно тези хора нямат никакъв имунитет към обикновени заболявания като грип или морбили. Пълната им изолация увеличава драстично шансовете тези хора да бъдат пометени от съвсем обикновено заболяване, пренесено дори и само от един човек“.

След катастрофалното земетресение от 2004 година индийското правителство изпратило хеликоптер, който трябвало да провери какви щети са понесли обитаващите Северен Сентинел. Любопитното е, че островът почти не бил засегнат, а близките острови пострадали доста сериозно. Когато хеликоптерът прелетял над група хора, те започнали да стрелят с лъкове и да хвърлят камъни по него.

Смята се, че тези хора живеят на острова от 60 000 години. След толкова дълъг период на изолация е нормално населението да е враждебно към външни хора. Възможно е в миналото също да е имало конфликти между местни и чужди.

Смята се, че в момента на острова живеят между 50 и 400 души и оцеляват само чрез ловуване и събирателство. Въпреки че гъстата растителност прави наблюденията трудни, се смята, че хората на острова не са запознати със земеделието.

Кой знае още колко години ще изкарат тези хора, без да покажат никакъв интерес към външния свят. А може би изолацията е за добро? Може би това е причината да оцеляват толкова дълго време.