Днес, по силата на служебните ми задължения, попаднах в нещо, което би трябвало да бъде лечебно заведение - място, в което се възстановява и укрепва здравето. Тоест, произвежда се здраве.

За краткото време, в което пребивавах на това място, аз усетих своето собствено здраве застрашено - при това аз имам добра закалка от пребиваването си в подобни институции, вкл. 6 години в Държавната психиатрична болница "Св. Иван Рилски" в Нови Искър (Курило).

Това място се финансира с бюджетни средства, тоест с пари от нашите данъци и такси. Иначе казано ние сме акционерите в това "лечебно заведение". В него се лекуват нашите приятели, братя, сестри, майки и бащи. В него ще се лекуваме (или сме били лекувани) и ние. В него работят високо квалифицирани специалисти, които някога са влезли в тази професия, водени от наивни представи и алтруистични фантазии да помагат на страдащите и техните близки, като съдействат за възстановяване и укрепване на тяхното здраве. Вместо това те разболяват. И сами се разболяват!

Защото тази среда не е здравословна за никой, който пребивава в нея. Областен психиатричен диспансер (за благозвучие наричан Център за психично здраве) - София, бул. Сливница 309 (нарочно го наричам с името му от времето, което го е създало такъв, защото там времето не е просто е спряло, то върви назад.

Д-р Владимир Сотиров - психиатър